Водеща Лили Маринкова: Сега започваме да говорим за вота на недоверие. Най-напред г-н Борислав Великов от Национално движение “Симеон Втори”, доколкото тази възможност да се огледа здравеопазването създава надежди не само на гражданите и професионалистите, но сигурно и за някакво коригиране на коалиционната, коалиционното разбирателство.
Борислав Великов: Г-жо Маринкова, уважаеми колеги, уважаеми слушатели, аз мисля, че тази тема наистина е много важна. Ние доста, доста време вече, така, и в рамките на коалицията не само говорим, доста сме се придвижили напред по уточняване на основните моменти от здравната стратегия, особено, така, ускорение в работата по реформата в здравеопазването се наблюдава след съвета на коалицията, който се състоя на 27 декември 2006 г. И наред с положителните изменения през последните години, и особено от последната година и половина от мандата на настоящото правителство, се вижда, че примерно задлъжнялостта на болниците намаля, парите за здравеопазването се увеличават постоянно, разбира се, тук въпросът е и доколко ефективно те се изразходват, закупува се нова апаратура, изобщо има, така, с какво да се похвали Министерството на здравеопазването и екипът на проф. Гайдарски. Но има и много проблеми, които ние виждаме. И онези точки, по които все още нямаме пълно съгласие, основно с усъвършенстването на здравноосигурителния модел например, предстои просто през тези няколко дни, най-много седмица, да бъдат доуточнени и по този начин да можем с открито чело да докладваме и на всички наши граждани, че правим необходимото да имат достъп до едно качествено и добро здравеопазване.
Водеща: Г-жа Понева от “Демократи за силна България” е с общополитическите нагласи на опозицията към този вот на недоверие.
Антонела Понева: Да, за състоянието на една система и как тя функционира може да се съди най-вече за отношението към нея на тези, които участват в нея или я ползват. Деветдесет и два процента от българските граждани са крайно недоволни от здравеопазването. Медицинските служители също изразяват ежедневно своето недоволство. Пациентските организации, техните протести също наблюдаваме, че са почти ежедневие. И най-страшното е, че умират хора, умират хора поради невъзможност да използват необходими и качествени лекарства и поради ненавременни и некачествени медицински услуги. Това е най-жестокото, защото става дума за човешки живот. Кризата в здравеопазването е изключително дълбока. Но аз ще цитирам Петър Димитров, г-н Петър Димитров, който е председател на комисия, на бюджетната комисия в парламента, много висок пост в държавата. Той при обсъждането на бюджета на здравната каса от парламентарната трибуна заяви следното: Парите убиват тези, които ги нямат. Парите убиват тези, които ги нямат.
Водеща: Това е доста абсурдна мисъл.
А. Понева: Така. Ето какви хора…
Водеща: Не може да те убива нещо, което го нямаш.
А. Понева: Да, ето какво, какви хора ни управляват. Това означава тези, които нямат пари, ще умират, другите ще живеят. Това е изказване на, както казах, човек, заемащ висок пост в държавата, от управляващото мнозинство. Какво да се чудим тогава, че реформата е спряна и тя е спряна отпреди шест години, но няма никаква тенденция за развиване на модела на здравеопазване, напротив, точно обратното. За две години министър Гайдарски не внесе нито веднъж необходимия годишен доклад за здравословното състояние на нацията. Няма правителствена стратегия за развиването на здравеопазването.
Средствата наистина са повече, както каза г-н Великов, но те се разходват абсолютно неефективно. Корупцията процъфтява. Няма рамков договор за 2007 г. сключен. Знаете какви скандали бяха около това, направи се опит за изключване на съсловните организации при преговорите за този рамков договор. Бюджетът на националната здравна каса е атакуван в Конституционния съд.
Татяна Дончева: То приключи това вече. С решение за отхвърляне.
А. Понева: Така, отказва…
Б. Великов: Стара е информацията, г-жо Понева…
А. Понева: Не, не, аз това казвам, че…
Т. Дончева: Е, от петък следобед е информацията.
А. Понева: …че след като се налага такова нещо, атакува се бюджетът, това са скандалите, които се осъществиха покрай проблемите в здравеопазването.
…………..
Водеща: Благодаря. Въпрос към Татяна Дончева. Г-жо Дончева, въпросът е свързан със, не просто с възможността вотът да укрепи здравеопазването и неговата система, но и за критиката към начина, по който коалицията реагира към проблемите.
Т. Дончева: Здравеопазването е много критична сфера. Не отсега, от може би след 1989 г. Това е една от най-засегнатите от прехода сфери, когато гражданите на България, свикнали с едно прилично по качество и безплатно здравеопазване, се оказаха в невъзможност в продължение на много години да получат здравни услуги поне в достатъчното им количество.
А проблемът отначало, в първите години след 1997, беше свързан с надеждата, че преминаването към здравноосигурителната система ще бъде панацеята. Оказа се, че след първите големи, големи стъпки не могат да се изчистят подробностите вече много години. Нямам никакво намерение да бягам от това състояние, което е ясно, че се намира, че се намира за такова, аз бих казала, от сто процента от потребителите на услуги. Моите родители също са пенсионери, аз много добре знам какво означава, ако някой от тях легне болен, дори за моите възможности. Въпросът обаче какъв е? Значи, не можем да си, да превръщаме вота в здравеопазването в пенкилер говорене за каквото ни дойде на ум, смятайки, че това всъщност е вот за обща политика и ще си излеем недоволството към правителството.
Водеща: Всъщност мотивите са изключително и само по здравеопазване.
Т. Дончева: Мотивите са по здравеопазване и аз наистина споделям надеждата на колегата Цонев, че ще се говори по здравеопазване, а не по всичко, каквото на някого му хрумне, и че ще можем да отделим 5 неща, които правителството има да свърши до края на редовния си мандат.
Какво на мен прави впечатление като не лекар и не пряко ангажиран с нормативното уреждане на темата здравеопазване. В рамките на това правителство ние сме успели да качим значително разходите за здравеопазване. Два пъти и половина някъде са качени. Но не можем да не отбележим, че няма подобрение на качеството на услугата. Трябва да има някакво обяснение. Следователно проблемът не е само финансов, не е колко пари се отделят в болниците за лекарства, не е и колко пари се отделят за заплати. И също така не може да се отрече и опитът на правителството, на Министерството на здравеопазването да вкара някакъв ред, да обясни, че има лимит и че в рамките на държавния бюджет трябва да се вместят и болниците, и касата и т.н. Очевидно това, което е направено, не е достатъчно. Прави впечатление, че продължава дисбалансът за плащането, че имаше намаляване на лекарски заплати не от 5 хиляди на 3 хиляди лева, макар че има и такива случаи, а намаляване на заплати в относително малките окръжни болници, което настройва срещу правителството и една чак от лекарското съсловие, което бих казала, че не е корумпирано, не взема рушвети, произволно, а просто си върши работата. Очевидно монополизмът, който съществува сега във финансирането, не позволява да се реши разумно въпросът как срещу повече разходи да се получава по-голямо качество на услугата. Този монополизъм не е само по отношение на здравната каса, той е… защото този монополизъм позволява който и да управлява касата, върху него да има подозрения, че се решават някакви други въпроси – на фирми, доставчици на лекарства, на фирми, предлагащи определени услуги, свързани със здравеопазването, а не проблеми на пациентите. Но също така е много съществен въпросът как да стане този контрол върху лекарската практика. Защото очевидно лекарският съюз има законово задължение, но такова не осъществява, и че всъщност и монополизмът на лекарския съюз и зъболекарския съюз родиха възможност тези съсловни организации да забогатеят и да поставят всякакво правителство в шахова ситуация да кажат “няма да подпишем договора, защото няма да подпишем и ще правя протести до дупка”. Аз разбирам, че те са съсловни организации трябва да защитават интересите на лекарите така, както ги разбират. Само че много по-важни са интересите на пациентите и тях държавата трябва да ги защищава, а държавата има лимит пари. Затова миналия ден ние внесохме като първа стъпка изменение на тези два закона, да, някой може да ни упрекне, че ние го правим във връзка с вота и във връзка със създадената ситуация, но то все отнякъде трябва да се почне… в което на лекарите да не бъде абсолютно задължително членството в лекарския съюз и в зъболекарския съюз. Няма такова право на сдружаване, което е задължително.
А за да не бъдем упреквани, че някой пък иска да навреди с нещо на лекарския съюз, ние сме запазили статута да преговарят за условията на рамковите договори. Но това не може да бъде, очевидно не може да бъде решение. Имаше голям протест срещу новата система на болничните и огромни обвинения от страна на лекарското съсловие как те са затънали в бумащина. Сигурно има и нещо основателно в това, обаче същевременно отбележете, че за времето от 1 януари досега драстично е намалял броят на
болничните листове.
А. Понева: Поради кошмара…
Т. Дончева: Не поради кошмара на тази система, госпожо Понева.
А. Понева: Хората се отказват от…
Т. Дончева: Болничните листи са нещо, от което реално болни и мнимо болни вземат от парите на болните хора. Ние трябва да преосмислим системата и поводът за вота е много добър, защото сме я докарали до това лекарите да бъдат обвинявани, че си надписват прегледи, което не е невярно, да ме извинят, не е невярно. А нали разбирате, че тези пари са всъщност от парите за болните хора. Не може у нас всеки да гледа да реши индивидуалния си частен въпрос, като си докара възнаграждение, доход или каквото и да било толкова, колкото смята, че ще му, така, повече ще му трябва, вземайки от някакви други хора. Не може така да се процедира. Не можем да бягаме от темата с оптимизиране на броя на болниците. Аз знам колко е деликатно. Местните избори са тази година. Няма кмет, който да е готов да му намалите болницата в града и да отиде на местни избори. И да вземе да закрие общинска болница или да намали отделенията. Но ние трябва да признаем също така, че нашите болници, както и учебни заведения, се изграждат според лекарите, които има в населеното място, а не според масовото заболяване на пациентите. На това нещо също трябва да му намерим решение.
Водеща: Има ли нещо особено в начина, по който…
А. Понева: Няма стратегия и няма статистика за това, за здравословното състояние.
Т. Дончева: Не е така, госпожо Понева,
А. Понева: Няма информационна система на НЗОК.
Т. Дончева: Не е така, не е така. Погледнете си мотивите. Погледнете си мотивите.
А. Понева: Ако имаше информационна система за…
Т. Дончева: Госпожо Понева, кое от тези мотиви намирате за сериозно, за да седнем да го дискутираме? Няма никакво желание…
А. Понева: Абсолютно всички мотиви са много сериозни.
Т. Дончева: Тези мотиви са смехотворни, извинете. Цитирам ви…
А. Понева: Ами вие ще защитите тогава нещо, което не е смехотворно, ние ще защитим нашите мотиви.
Т. Дончева: Няма подписан Национален рамков договор 2007 година. Извинете ме, какво ме касае мен като пациент има ли подписан, няма ли подписан рамков договор.
А. Понева: Касае ви това, че има…
Т. Дончева: Мен ме интересува…
А. Понева: …шум в тази система поради това и качеството на услугите пада.
Т. Дончева: Госпожо Понева, вие ми говорите, вие ми говорите като бабичка, отишла на преглед, която обяснява какво я боли. А вие сте парламентарист и трябва да кажете кои…
А. Понева: Не, аз не говоря, а защитавам дори тази бабичка която е отишла на преглед и може да умре пред кабинета, защото не е прегледана, както трябва.
Т. Дончева: Вие защитавате мнимо. Вие й съчувствате, вие не я защитавате. Вие нямате решение, вие съчувствате.
А. Понева: Не, напротив, защитавам я. И това, че десните политици, господин Сидеров не е прав, не искат да умират хората, а напротив, искат хората да бъдат здрави и да живеят в благоденствие.
Т. Дончева: Не ни касае нас, пациентите, не ни касае. Може ли да не говорите с мен?
Водеща: Секунда. Искам да ви кажа, че действително това ще бъде обект на обсъждане в Народното събрание и всички аргументи, които тежат, ще бъдат разисквани.
…………….