Антоанета Цонева: Всичко около митичния център БОРКОР е мъглявина

Ще се финансира ли наистина центърът БОРКОР от Германия? От федералната република отрекоха, а министър-председателят твърди, че „Меркел плаща“.

Стана ясно, че германското вътрешно министерство не участва във финансиране на проекта. Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, станал известен като БОРКОР си е изцяло български, осъществяван с експертна помощ от Германия.

Колкото до изявленията на премиера – той казва много неща във връзка с тази структура, които след това бяха по-скоро опровергани. Например, шум в системата внася неговата представа за функцията на тази държавна структура. Тълкуването е, че тя трябва да бъде едва ли не своеобразен арбитър между други структури, ангажирани с борба с корупцията и организираната престъпност.

Беше казано, че ако постъпи сигнал срещу ДАНС или МВР, т. нар. БОРКОР ще трябва да прецени, прегледа и реши дали този сигнал е основателен и да го изпрати на прокуратурата, което е подвеждаща интерпретация. Защото, ако гледаме устройствения правилник на тази структура, тя няма такива функции – да разглежда конкретни сигнали, да преценява тяхното значение и да ги „разпределя“ към компетентните органи.

В същността си това е аналитична структура, която трябва да обобщава наличието на информация за корупционни практики, като се опитва да създава модели, които описват причините и условията, които създават корупционен натиск. Това е един think-tank – място, което основно прави анализ, предлага и пробира мерки, които правителството предприема. Прави предварителна и последваща оценка за ефекта от тяхното въздействие, прави мониторинг и прочие. Това са изцяло функции, насочени към превенция.

В междинния доклад на ЕК се казва, че този център е част от Стратегията за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. ЕК го определя като широкомащабен проект за борба с корупцията, в който се инвестират значителни финансови и човешки ресурси, посочени са 4 милиона евро за 2011 година, каза се, че новото звено е натоварено с постигането на по-голяма прозрачност и справянето с корупцията на всички равнища в публичната администрация и че то „няма да замества съществуващите структури за превенция и санкциониране на корупцията, а ще оценява настоящата правна и институционална среда по отношение на нейната ефективност и ще предлага подобрения, когато това е необходимо.“

Къде се разминават най-съществено това, което анонсира премиерът като функции на центъра, и това, което е записано в устройствения правилник?

Има нещо с почти мистичен характер. Това е т. нар. „комплексен модел БОРКОР“ или „проектът БОРКОР“. Той фигурира с тези две наименования. Предполага се, че това представлява набор от техники и способи. Т.е. това е нещо като методология. Много е необичайно, че в подзаконов нормативен акт, какъвто е устройственият правилник на центъра е записано, че „комплексният модел „БОРКОР“ се прилага от центъра чрез използване на утвърдените стандарти на Федерална република Германия, както и посредством специално разработени за комплексния модел „БОРКОР“ методи и техники.

Къде са тези стандарти?

Не знам тази методология да е приета от правителството и да е публикувана. Разбирам от изявленията на немския експерт, инициирал проекта, че методиката се базира на стандарт, разработен още през 90-те години за цели в сферата на отбраната в Германия, по-късно е бил адаптиран за приложение в държавната администрация и индустрията.

Прегледът, който направих на постановленията, с които е установена структурата Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР), на различни стратегии и планове на правителството, никъде няма описание на този „комплексен модел БОРКОР“. Т.е. никъде не открих това ноу-хау, което сме получили от Германия. Това е странно. Чух на пресконференцията, която дадоха премиерът и ръководството на центъра, че това е методология за оценка на риска. Според Румен Миланов това е непознат у нас подход за междуинституционално взаимодействие. Т.е. все мъгляви и неясни неща.

Има и друго нещо, което ми прави впечатление, и това е двустепенната система за ръководство на този орган. Както премиерът каза – ще има борд. Този борд е консултативният съвет, който трябва методически да ръководи центъра, да одобрява стратегическите насоки за работата му и проектите, по които ще се работи. Този консултативен съвет, пак според приетите от кабинета документи, представлява орган, съставен от представители на съдебната, законодателната и изпълнителната власт. Като първите две власти ще ги излъчат, а от изпълнителната власт ще бъдат посочени от премиера. Председател на борда ще бъде вътрешният министър.

Казано е, че този съвет методически ще определя и ръководи насоките за действие. Предполага се, че оттук нататък трябва да се случат няколко неща, които всяка логика сочи, че трябва да са се случили предварително.

Давам пример – защо не е конституиран Консултативният съвет. Решението да има такъв център, който методически ще се ръководи от горепосочения борд, е взето още през юли месец, веднага след излизането на юлския мониторингов доклад на ЕК. Всъщност именно това е историята на тази структура и нека не се бърка, че тя се е появила вчера като реакция на скандалите в страната, които са предизвикали разместване на сектора за сигурност.

Може би има връзка, но по-скоро става дума за друго. Във връзка с Механизма за сътрудничество и проверка, ние, като ключов елемент по изпълнението на тези показатели, трябва да имаме такава стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност. Това бе прокламирано и от правителството през ноември 2009 година, тогава доби популярност това съкращение БОРКОР.

През март 2010 г. се появи един план за изпълнение на стратегията и юлският доклад каза „вие този план, който сами написахте, не сте го стартирали“. От Брюксел препоръчаха по-динамични действия.

Седем дни слез излизането на доклада – на 27 юли на заседание на Министерския съвет се приема постановлението за създаване на Центъра за противодействие и превенция на корупцията и организираната престъпност.

В бюджета за тази година обаче никъде няма отпуснати пари за такова звено.

В това постановление се казва, че до 15 септември 2010 г. трябва да се направи такава реорганизация на бюджета на МС, че да се гарантира осъществяването на тази функция. Така че трябва да сме наясно – това са бюджетни пари. Споменава се, че може да се разчита на съфинансиране, но всичко това е доста условно. Още по това време стана ясно, че става дума за над 16 млн. лева, разпределени за три години напред.

Става ясно, че правителството се опитва да изпълни доста бавно препоръки, които са на Европейската комисия.

Да, това е част от изпълнението на показателите от Механизма за сътрудничество и проверка. Изведнъж обаче този център влезе в общественото пространство с друг прочит. Разглежда се като част от системата за национална сигурност, че това е служба, която влиза в пряка конкуренция с ДАНС и подобни интерпретации.

Не се ли създава впечатление, че това ще е звено, което ще контролира МВР и ДАНС?

Това впечатление се създава от самия контекст, в който се обявиха имената на шефовете на самия център. А и техният профил предпоставя по някакъв начин такъв вид интерпретации.

Виждаме, че директор ще бъде ген. Румен Миланов, който е бивш шеф на НСБОП, НСО, а за негов заместник се предлага Петко Сертов, който е бивш председател на ДАНС. Тези фигури, с техния бекгрануд и мъглявите формулировки на функциите на центъра доведоха до преплитането на сюжетите. Освен това не бих искала този орган да бъде място, където служители от сектора за сигурност или бивши политици да бъдат пращани, за да дочакат спокойно пенсионирането си.

Как се получава така, че по устройствен правилник центърът трябва да има един заместник, а бяха представени двама – Елеонора Николова и Петко Сертов?

Устройственият правилник предвиждаше един заместник-директор, но бе променен в деня, в който премиерът обяви, че те ще са двама. След телевизионното участие на Бойко Борисов часове след това устройственият правилник е променен като заместниците стават двама. Директорът пък в лицето на ген. Румен Миланов е определен с акт на Министерски съвет отново в деня след интервюто на министър-председателя.

Както се вижда, няма никаква пречка на заседание на МС да бъде променен устройственият правилник на БОРКОР и заместниците на Румен Миланов да бъдат двама. Това определено означава, че при структурирането на ръководството, а и беше подчертано от премиера, се търси политически баланс, който да създаде доверие в тази структура. Което вече води до интерпретацията – ако проблемът е дефицитът на доверие, това означава ли, че това ще е службата, в която ние ще инвестираме доверие, а другите структури, произвеждайки скандали, вече не могат да генерират доверие.

И тук започва нов цикъл интерпретации – у кого е доверието, защото все пак начело на борда на центъра стои Цветан Цветанов. Аз смятам, че ние се намираме в омагьосан контекст, към който нямаме истинския ключ. Ключът е самият модел БОРКОР, който пък се оказва инструмент, прилаган в управлението на друга държава. Разказите стават на няколко равнища, трудни за непосредствено четене, което прави всякакъв тип интерпретации валидни.

Нееднократно правителството още с идването си на власт заяви, че ще се инвестира в експертността. Когато се търси политически баланс в едно ръководство на такъв орган, който по същество е експертен, това не говори ли, че се тушира чисто политическо напрежение?

Ето това е още едно четене на ситуацията. Това е политически разрез, който се наслагва от думите на премиера. Директорът и заместниците са оперативното управление на центъра, политическият орган на ръководство – така да кажем, е бордът – там, където ще бъдат излъчени от трите власти представители, които ще дават насоки на този център.

В същото време ние нямаме конструиран такъв борд. Нито съдебната власт, нито законодателната са чували, че трябва да излъчат своите представители. Тук искам да допълня, че в самите документи не става ясно колко души трябва да бъде този консултативен съвет.

Тази ситуация много напомня моментът, в който се появи ДАНС. Тогава беше страшна изненада – суперагенция, някакъв хибриден орган, който е едновременно едва ли не полицейски, разследващ и разузнавателен. Настана пълно объркване. Същото се получава и в момента – вече се чуват и интерпретации, че това е ДАНС -2. Четено през документите това не би трябвало да е така. Впрочем, БОРКОР не дублира ДАНС, този център в голяма степен се конкурира с функциите на Инспектората към Министерския съвет. Освен всичко друго в работата на борда на тази структура могат да участват и НПО, които трябва да бъдат поканени от вицепремиера.

Откъде идва объркването?

Според мен, първо трябваше да има консултативен съвет, в който представителството на трите власти да реши какво и как ще прави заедно, как ще се координират усилията, за да се изпълнява тази интегрирана стратегия. После да се номинират подходящите хора, които да оглавят оперативното ръководство на центъра.

Сега, както се вижда, подходът е обратен. Това, което е интересно, е как ще се конституира консултативният съвет, защото, ако следваме логиката на документите, именно той е определящ за философията и силата, която ще има тази нова структура. За момента обаче няма никаква яснота кой и как ще участва. А и аз като представител на НПО не съм чула да се отправени покани към неправителствения сектор.

Друг важен момент е това непрекъснатото повтаряне, че това е германски опит, който ние ще ползваме. Като че ли за този център черпи легитимност извън нашите вътрешни ресурси. В този смисъл е важно да се отбележи, че това хаотично и бързо създаване на БОРКОР е важно и за междинния доклад на ЕК – там трябваше да бъде отчетено стартирането на проекта. Т.е. ако ние не покажем, че имаме такъв център, за който сме поели и ангажимент, пак ще попаднем в полето на критиките, че не изпълняваме плана за действие.

С доклада са свързани и действията на прокуратурата, които предложиха пакет мерки за контрол на специалните разузнавателни средства, с които да се смекчи, а и както виждаме е смекчено заключението за използването и изтичането на СРС-тата.

Трябва да знаем, че в българските институции много повече се интересуват и действат спрямо оценките, които получават от ЕК, отколкото спрямо очакванията на българските граждани. Защото ако беше обратното, ние днес нямаше да се чудим какво представлява „комплексният модел БОРКОР“, а той трябваше да бъде широко представен, за да има около него консенсус.