АНТИКОРУПЦИОННИЯТ ЗАКОН – ЧАДЪР ЗА КОРУМПИРАНИТЕ
Проектозаконът на Министерския съвет за превенция и противодействие на корупцията по високите етажи на властта и проектозаконът на БСП основателно срещат неодобрение и остра критичност от редица обществени структури и наблюдатели. За безконтролност в действията и посегателство върху права.
Нашата политическа оценка на тези два законопроекта също е крайно отрицателна.
Това е така, защото през последните 12 години в различна конфигурация тези две партии се редуват във властта и са отговорни за постигнатите нетърпими вече за обществото нива на неразследвани и ненаказани злоупотреби с публични ресурси. И тяхна е „заслугата“ към името на България да бъде пришито още едно негативно определение – освен „най-бедната“, да бъде наричана „най-корумпираната“ държава в ЕС.
Но проблемът не е в това как изглеждаме в очите на нашите партньори, а в негативните последици за икономиката, в ерозирането и деморализирането на цялостната обществена среда, от липса на върховенството на закона – задължително условие за функционирането на една демократична правова държава.
С внесените законопроекти на практика и двете партии признават своя провал в това отношение. Затова няма как да буди оптимизъм идеята за създаването на поредния антикорупционен орган. Към вече съществуващите.
В гласен и негласен съюз досега, ГЕРБ, БСП и ДПС отказват да реформират съдебната система, твърдо охраняват безотговорността и безотчетността на прокуратурата, блокират и обричат на провал всеки опит за радикални реформи. Защо българските граждани да им вярваме, че ще посегнат на своите интереси с този нов законопроект и органа за изпълнението му. Компетентните критики на двата законопроекта от страна на представители на юридическите среди засилват такова съмнение.
Чрез съдебната номенклатура, която се моделира по тяхна воля така, че да може да изгражда кадрови схеми, те си осигуряват недосегаемост. Новият орган, както и да е конструиран, ще бъде поставен в условията на завладяната държава. Така че, прочистване не можем да очакваме, а по-скоро – чадър за създателите му.
Законопроектите оставят впечатление, че с тях вносителите им се надяват да се разфокусира отговорността за съществуващата корупция във всички власти в държавата. С предлаганото форматиране на отговорните институции, които досега се провалят в това отношение, се цели да им бъде отпуснат нов начален срок, за да заработят ефективно, като бъдат събрани заедно. Ако бъдем справедливи обаче, трябва да посочим, че тяхната неефективност не се дължи на някакъв системен проблем, а на блокирането им с партийни и корпоративни назначения, за да се охраняват съответни интереси. Да бъдат използвани като политически инструмент. Защото няма някакви особени законови причини те да не си вършат работата.
Затова, каквито и ходове да се правят с лансирането и много вероятното превръщането им в закон, тези идеи, намерили място в законопроектите, те ще си останат фасада, опит за спускане на поредната димна завеса за пред обществото и пред Брюксел. Това са ходове от времето на късния Живковизъм – да се правят промени, за да не се промени всъщност нищо.
И нещо много важно – с тези ходове се цели да се отклони общественото внимание, както се прави и досега, от основополагащото положение, че разкриването на престъпленията се извършва и е отговорност на прокуратурата, следствието и органите на полицията.
Каквото й да си говорят на предстоящия Консултативен съвет по тази тема при президента участниците в него, според нас, имат единствен ход – да признаят за безспорен факт, че в управляващите няма воля за решителна борба с корупцията и те не желаят, нямат намерение и не могат да се справят с този нетърпим вече проблем. И че държавата е завладяна и институциите й са парализирани от частни интереси извън правилата. И никакъв пореден закон или орган не може да промени това.
Затова ние като партия не влизаме в критика и нямаме намерение да коментираме посочените пороци в публичното пространство от авторитети в юридическите среди въпросните законопроекти.
Нашата политическа оценка е, че с този законопроект управляващите не са честни с българските граждани. Той няма да спре факторите на корупцията, защото не такава е неговата истинска цел, а ще охрани корупционерите, тези които разполагат и се разпореждат, злоупотребявайки с полученото доверие и властта , дадена им от закона, с публичните ресурси през олигархичните кръгове, чиито всъщност представители са.
С тази наша негативна оценка даваме знак за внимание към българите за това, което предстои да се случи. То е и повод като партия да заявим твърдото си намерение да работим за съгласие сред българските граждани, сред нашите съмишленици – за буквалното преучредяване на Републиката и нейните институции. Защото това може да бъде извършено само от едно ново мнозинство в Парламента. Мнозинство, което има волята и отговорността пред бъдещето на нацията, което в сегашното Народно събрания гo няма.
11.09.2017 г.
