Ако Народното събрание си затвори очите за гафа на вътрешния министър, губи самоуважение

ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ви призовавам да подкрепим това предложение за решение, не за да се превръщаме в съд на министъра на вътрешните работи или на главния прокурор, не да се произнасяме и да задълбочаваме конфликтите, а ако е възможно, да направим стъпка към тяхното решаване.
В какво се състои, според мен, проблемът? В неизвестността! Лекари-убийци на бебета в Горна Оряховица продължават да израждат родилки, ако е вярно това, което е казано тук, от трибуната. Ние няма ли да ги спрем тези лекари-убийци на бебета? И от цял град – Горна Оряховица, отиват там да си израждат жените.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: И от Велико Търново даже.
ИВАН КОСТОВ: Какво правим? Прокуратурата не може да отговори! От друга страна, ние имаме пълна неяснота за това какво се е случило там. Неяснотата идва от едно просто обстоятелство – ние не сме запознати със заключението на съдебномедицинската експертиза. Никой от нас не я е прочел. Тя е някаква върховна държавна тайна! Защо е върховна държавна тайна? Съдебномедицинска експертиза се пише, заради съдебно заседание, тоест, за да влезе в съд. Това означава, че тя е разбираема за съдии, за прокурори, за адвокати, за обвиняеми, за обвиняващи. Така тя е понятна и за народни представители – тук има юристи, има Комисия по правни въпроси и прочие. Трябва ли тези хора, които имат самочувствието да прочетат една съдебномедицинска експертиза, да я прочетат и да си направят сами заключението докторите убийци ли са или министърът се изхвърлил така страшно тук да ги обвинява?
Това е много важен въпрос. Защо се крие една съдебномедицинска експертиза? Защо се крие ? Какво е станало там в болницата и защо по този начин се създава голяма несигурност в един град на страната? Хората там реагираха така: „Няма да освободим главния лекар! Няма да го освободим, защото не е доказано, че той е нарушител“. И затвориха темата и те оставиха това да се решава другаде.
Вторият ъгъл, вторият поглед върху въпроса. Ние чухме лекари, които говорят така ужасно, нарушавайки медицинската етика. Трябва ли Народното събрание да каже, че не може да се говори по този начин, независимо каква е истината там? Трябва ли някой да каже, примерно на другите институции, защото аз очаквах Българският лекарски съюз да се произнесе – на някои от тези, които се държат по този начин, говорят по този начин, поне да им отнеме за известно време правото да практикуват лекарска професия! Това нещо остава настрана, но то деморализира всички лекари. От една страна, лекарите могат да говорят всичко каквото си искат и няма кой да реагира, няма кой да се произнесе – тук няма парламент, няма политическа класа, да правят каквото си искат. А, от друга страна, какво обаче виси? Виси този тежък проблем – за тяхната компетентност. Те, тези там компетентни ли са, като са действали, или не са действали компетентно?
Имаме ли Здравна комисия ние? Имаме! Защо Здравната комисия досега не се е произнесла? Тук по времето на дебата за вот на доверие към правителството аз попитах здравния министър: „Господин Константинов, Вие защо ги търпите тези лекари-убийци?“. Защо тази комисия не го повика и да го пита какво мисли той по този въпрос от гледна точка на медицинската компетентност, отделно от гледната точка на медицинската етика?
Всички знаем истината. Истината е нелицеприятна. Истината е, че вицепремиерът, подозираме, че е така, загубил нерви, атакуван може би прекалено остро, може би – не знам, не мога да се произнеса – използва средства за защита тук, от тази трибуна, които са недопустими! Но по този начин е създадена несигурност, създаден е тежък шум в цялата система на здравеопазването.
Ние искаме това нещо да се затвори. Искаме да разберем какво се е случило, искаме да видим тази съдебномедицинска експертиза. Защото у мен остава впечатлението, че съдебномедицинската експертиза се крие, за да не се разбере точно този голям гаф, това абсолютно недопустимо, неморално, неполитическо поведение – да се злоупотреби със специални разузнавателни средства, определени хора да бъдат наречени „убийци“. Ако Народното събрание си затвори очите за това нещо, трябва да спре да се уважава. Ако изобщо някой се стреми да уважава това Народно събрание, желанието му да го уважава трябва съвсем да изтлее. Защото ние оставяме тук пред очите ни този гаф. И сега се обръщам към демократичните ценности накрая, които ни обединяват всички: възможно ли е някой да стои на тази трибуна и да казва на последния – не на лекар, а на последния човек, на последния гражданин в страната: „Ти си изверг! Ти си убиец на деца!“. Не е възможно, трябва да го защитим! Как иначе? Кой да защити тези хора, ако на тяхна страна е истината?
Аз призовавам Народното събрание да не бяга от тази отговорност, защото така както бяга, както започна да бяга от всички теми, ще добяга до предсрочни избори. Благодаря.

ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Божинов, аз съм доверчив човек – каквото чувам министърът да говори тук, съм повярвал. Затова говоря така. Защото това са чули и толкова много български граждани. Нашите заседания са открити. Словото на министъра е чуто от цялото общество. Вие искате от мен да проявя някаква компетентност по отношение на качествата на записа. Манипулиран ли е записът или не е – аз няма как да знам. Аз реагирам като човек, който е чул изказване на министър, на вицепремиер. И съм го повярвал. Повечето българи така слушат. Затова е редно да има комисия и комисията да каже манипулиран ли е записът или не е. Още повече като добавим съображението на господин Миков. Магнитен диск, колкото и да не разбираме ние тук от тези тънкости, не е идентичен на свален запис, който е бил прочетен от трибуната. В този смисъл отново изниква един сериозен въпрос – дали ние не сме били подведени с по-голям замах, отколкото това изглеждаше на пръв поглед?
По отношение репликата на господин Павел Димитров. Вие не сте бил в залата, когато говореше господин …
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Бил съм.
ИВАН КОСТОВ: Не сте били, защото ние всички чухме коментарите на министъра. Искате ли да извадим стенограмата и да Ви дам да прочетете. Може би сте бил разсеян в момента, може би не сте внимавали, може би сте били навън. Но аз чух тези думи тук и изтръпнах. И тук повечето честни хора са изтръпнали като чуват да се говорят такива неща. Как така? Той произнесе присъда, господин Димитров. Той произнесе присъда над хора, което не му е работа. Върховенство на закона означава присъда. Присъда чете само съдията, не министърът и не политиците. Ние тук можем да си говорим помежду си най-различни неща, но не можем да нападаме български гражданин. Да нападне някой политик, да му отговори тук, от тази трибуна. Как му отговарят лекарите, наречени убийци? Това, от друга страна.
И на Вашата реплика, че щяла да стане известна съдебно-медицинската експертиза. Вижте, има истини в политиката, които идват толкова късно, че вече стават ненужни. Това е известна тактика на политиците – да бавят тези истини, които са остри, значими, възпитават обществото, ориентират го в ставащите неща. Когато се спират тези истини и когато се появяват след време в летния сезон, през м. август, когато няма кой даже вестник да прочете …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: … по този начин се убива една истина за българското общество. А точно това ще стане със съдебно-медицинската експертиза. Благодаря.