Въпрос: Г-н Костов, идва ли вашето време? Преди десетина години политологът Иван Кръстев беше казал, че вие сте най-силен в криза, а вие вече обявихте, че страната е изправена пред трета криза от началото на прехода…

– Време е за решения за излизане от кризата. Ако не се вземат сега, можем да очакваме нестабилност на страната за дълги години напред. Аз определено съм един от хората, които могат да се справят с тази задача – да изведа България от кризата, и няма нужда да се търсят доказателства. Просто е достатъчно да се погледне как сме излезли от предишните две кризи.

Въпрос: Щом доказателствата са толкова безспорни, имате ли обяснение защо социологическите проучвания отново дават най-висок рейтинг на предишните управляващи от ГЕРБ?

– Няма да коментирам социологически проучвания.

Въпрос: Не им вярвате ли?

– Просто не мисля, че от тях произтича някаква сериозна информация. Освен това, като говорим за криза, и 1000 души да твърдят нещо срещу един експерт, който казва друго, в крайна сметка прав може да се окаже експертът, а не множеството, повтарящо заблудите си. В този смисъл решенията за изход от кризата не са въпрос на мнозинства – те са или верни, или неверни, независимо колко хора ги подкрепят. Затова в такъв момент количественият аргумент е много слаб. Той има стойност, когато се търси алтернатива -изхабява се една политическа власт в управлението и общественото мнение с гласовете на избирателите излъчва алтернатива. Но това е друг механизъм.

Въпрос: Улицата не посочи алтернатива – защо? Протестите, започнали като икономически, дори се обърнаха срещу политическата класа изобщо.

– И изборите може да не излъчат алтернатива. В Италия най-тежките мерки, за да не изпадне страната в неплатежоспособност, взе политическата класа, излъчвайки експертно правителство. Ситуацията е достатъчно сложна, за да се позоваваме на улицата и на мнозинства. Лозунгите, вдигани от протестиращите, няма да решат нито един конкретен проблем.

Въпрос: Това ли е вашата прогноза – че на изборите няма да бъде излъчена алтернатива?

– Да, напълно вероятно е. По много проста причина – и двете партии, носители на доверие според социолозите, имат вина за това, че сме в криза. Ако между тях се посочи алтернатива, тя ще изкара няколко месеца.

Въпрос: Ако ГЕРБ признаят грешките си, склонен ли сте да им подадете ръка?

– Досега ГЕРБ не са признали нито една от грешките, с които предизвикаха кризата.

Въпрос: Имате ли обяснение защо протестите така безславно се разпаднаха?

– Те доведоха до резултат – Бойко Борисов си подаде оставката, разпусна се и парламентът, има нови избори. Това е подмяна на темата на протестите. Изборите не може да намалят сметките за ток, не може да спрат обедняването. Хората бяха подведени – вместо обуздаване на монополите им пробутаха избори.

Въпрос: Кой подмени протеста?

– Двете партии – ГЕРБ и БСП, които са основни виновници за протестите, избързаха, не дадоха шанс на правителство с експертен характер да намери изход от кризата. Защото то щеше да даде алтернатива.

Въпрос: Протестиращите се разпръснаха на 6 лъча и всеки си намери мандатоносител, с който да атакува парламента. Ще сработи ли тази формула?

-Не.

Въпрос: Не приемате ирационалния гняв на улицата…

– Политиците не бива да се поддават на гнева. Нали няма да позволите гневен хирург да ви оперира? Ще потърсите друг – компетентен, решителен, хладнокръвен, чиято ръка няма да трепне. А горенето на европейското знаме, на конституцията, призивите да правим като Путин? Не, не всичко, което се случи, е плод на ирационален гняв.

Въпрос: След като се разпадна коалицията ви с Надежда Нейнски, се появи тезата за подмяната. Мислите ли, че някой задкулисно направлява действията й?

– Не съм склонен да коментирам подобни теории. Ние поддържаме контакти с тях, имаме добро сътрудничество в РИК и СИК, получаваме подкрепа в определени райони, където те са много силни. Общото ни мнение е да затворим тази тема.

Въпрос: Не поемате ли твърде кавалерски вината върху себе си? Нейнски обяснява как страда, как от разочарование е загубила съня си, а вие само повтаряте „проблеми няма“.

– Това, което ви казвам, е самата истина. Аз не говоря фантасмагории. А иначе кой как изживява нещата… Вижте, хората са различни.

Въпрос: От „Синьо единство“ ви обвиниха, че на практика сте искали пари срещу доверие.

– Чули сме ги тези неща много пъти. Докато преговаряхме, те дадоха тази парична гаранция. Съгласиха се да гарантират тези средства. Искам да спрем да говорим за тези неща. Това е минало. Ако продължаваме да се въртим в тази тема, ще последва нова декларация, после ново опровержение и така до безкрай. А сега сме в изборна обстановка. Проектът не е изоставен, той ще продължи след 12 май.

Въпрос: А защо ви беше това обединение с отломки от СДС, които дори не успяха да опазят партията си от един провинциален кмет?

– Оставаме ангажирани чрез подписите си под единната платформа. Тя съдържа три неща – какво сме готови да направим, обща оценка за ГЕРБ и категорична защита на нашето управление. Затова казвам, че сме от едната страна на барикадата.

Въпрос: Очаквате ли все пак това неразбирателство да се отрази на изборния резултат?

– Ето това е нашата роля – да не коментираме неразбирателството, а да убедим хората, че е от наш общ интерес да сме парламентарно представени, да имаме съществена политическа роля в новия парламент. Защото сме необходими с опита, компетентността и решителността да излезе България от кризата.

Въпрос: Склонен ли сте да прощавате грешки? Предателства дори? Бихте ли простили стореното от колегите ви от „Синьо единство“ – да ви изоставят преди изборите?

– Няма нищо за прощаване. Те нямат мотиви. Участието в избори е проява на гражданска воля, която трябва да бъде доброволен акт. Това идва отвътре. Човек не може да бъде мотивиран отвън. Щом като така са преценили, добре. Те казват, че не са създадени за избори, а ние разбираме, че без изборите не можем.

Въпрос: Бихте ли простили на Прошко Прошков и Христо Ангеличин например, които отидоха при Кунева, ако след изборите решат, че са допуснали грешка и искат да се върнат при вас?

– Мога да простя, което не означава, че доверието към тези хора ще бъде възстановено. Мога да ги разбера, но няма да им дам доверие втори път.

Въпрос: Това не е ли принципът на Бойко Борисов – „който не е с нас, е против нас“?

– Не. Доверието е дълбоко вътрешно убеждение, че можеш да се опреш на даден човек, че можеш да му дадеш да ти пази гърба. Ако му нямаш доверие, не го превръщаш във враг, това са глупости. Между нас има дълбока етична и културна пропаст. На езика на мутрите може и да е така: „Ти мен уважаваш ли ме.“ В цивилизования свят това не е така.

Въпрос: А на хора като Нейнски и Мартин Димитров бихте ли дали доверие отново?

– Там доверието не е изгубено, нали се разбрахме.

Въпрос: Обикновено на вашите привърженици им се налага да ви защитават. Как ще ги защитите вие от нападките, че са идолопоклонници, костовисти от седмия ден?

– Това се говореше много отдавна. Продължават да говорят така хора без фантазии и въображение да измислят нещо ново. То си личи в интернет кой заема позиция по лично убеждение и кой повтаря такива тъпи клишета, защото някой му плаща или го наблюдават. Освен че е много пошло, повтарянето на едни и същи фрази като мантра е белег на силно разколебаване в конструктивните програми в мозъка на човека.

Въпрос: Имате ли обяснение защо отново сте сред главните действащи лица и в тази предизборна кампания? Ето, Бойко Борисов обяви на националната конференция, че няма да ви слуша, но все пак ви спомена.

– Защото винаги съм част от решението, а не от проблема. България в момента пак има проблем и всички останали са част от него. Само аз и хората от екипа ми, някои бивши министри, можем да кажем, че не сме. Заради това е нормално и да бъдат нарочвани за цели на такива кампании.

Въпрос: Как ще коментирате обвиненията на бившия главен прокурор Никола Филчев, че сте го подслушвали, че със сълзи на очи сте му се молили да прикрие скандала и за банковата сметка в Япония?

– Той твърдеше същото в съда, а съдът му каза, че говори глупости. Знаете ли защо той се появява сега? Защото в страната има изключително тежък проблем – по времето на Бойко Борисов очевидно е имало драматично политическо подслушване. И за да не стига това в Брюксел и въобще да не се разчуе, някой решава да обвини този, който, ако атакува в Брюксел, най-вероятно ще го чуят. Няма да ме спрат. Най-вероятно в момента, в който се разкрие малко от малко завесата на това подслушване, могат да бъдат сигурни тези, които се опитват да ме спрат с тези евтини номера, че знам къде и как да действаме, за да предупредим ЕС, че в България е управлявала политическа полиция. Това е феноменът – политическа полиция е била на власт.

Въпрос: Вие сте член на ЕНП? Защо досега не сте направили нужното, за да уведомите Европа?

– Защото сме коректни и чакаме да има сигурни доказателства. Не вярваме на това, което говори Станишев. Искаме авторитетните власти да дадат доказателствата.

Въпрос: А ако и те са контролирани, как ще стане това?

– Ако са контролирани, ще бъдем пленници заедно с вас. На лъжата. Да се надяваме, че не са под контрол.

Въпрос: А вие били ли сте подслушвани?

– Така твърди Станишев. Между другото, прокуратурата поиска телефона ми и аз съм дал писмено съгласие да бъде проверено дали е бил подслушван. Явно те имат нещо предвид. Съдействал съм им с каквото мога.