ПРЕТЕНЦИЯТА НА РУСИЯ Е КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ИЗБОР НА БЪЛГАРИЯ

ПРЕТЕНЦИЯТА НА РУСИЯ Е КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ИЗБОР НА БЪЛГАРИЯ

Вече седем дни властта срамно мълчи за недопустимата провокация от страна на Русия към независима република България. Седем дни българските граждани очакваха българските институции да защитят публично българското достойнство и независимост. Вместо това станахме свидетели на пълна липса на реакция от стана на правителството. Дори по-тревожно и скандално - виждаме как председател на парламентарна група от управляващото мнозинство, от така наречените „патриоти“, заличава достойнството на българите и българската история.

 

България отбеляза тържествено 140-годишнината от своето освобождение от Османско владичество. Това стана на националния празник на страната 3 март – историческа дата, считана за начало на ново летоброене във вековната  историята на българската държавност. По тази причина  днешна България и българската нация всяка година отбелязват по подобаващ начин с възпоменателни тържества 3 март - събитието, довело до увенчаване с успех дълголетната национално-освободителна борба. Особено на кръгли годишнини от него, каквато е сегашната 140-годишнина, изразяваме признателност към нашите национални герои и към войниците и офицерските чинове от армията на Руската империя, в чиито редове за свободата на България са се сражавали и са отдали живота си освен руснаци и представители на много други народи в тогавашната империя. По традиция тези исторически факти се обявяват по установения церемониален ред от българските държавници. Така беше и тази година.

Различното от други години дойде от претенцията на официален гост от чужда държава – руския патриарх Кирил. Оставяме настрана въпроса, че домакините му оказаха чест в лицето на президентската институция и правителството като на държавник, която по протокол не се следва, защото не притежава такъв ранг.

От видеозапис, публикуван на официалната страница на РПЦ станахме свидетели на тази претенция. С назидателен и неприемлив тон на среща в сградата на Президентството на България и пред лицето на държавния глава, патриарх Кирил изразява негодувание под формата на нападки към българските държавни институции относно прочита им на събитията от 1877-78 година. Лишеното от основание изявление на патриарх Кирил веднага бе последвано от обидна антибългарска  медийна реакция по една от гледаните руски телевизии, с участието и на представители, близки до Кремъл.

Патриаршеското назидание засега се отминава с мълчание от домакините в лицето на президента и БПЦ. В Народното събрание и в медиите имаше някакъв отзвук, правят се коментари за скандала, но по жалък партизански и недостоен начин, с изключение на някои по-обективни и обосновани позиции и отделни публикации, заслужаващи внимание и одобрение.

Случилото се, меко казано, е твърде обидно за европейска България, за независимата държава България, за нацията ни. Защото тази претенция да четем историята си, както някога освободителката ни я е написала, не е случайна. Да, вярно е, че това е гледната точка на имперското мислене на 19 век. И бихме оставили нещата, с махване на ръка, в 19 век. Но тази претенция  засяга не просто  отдаването на почит и уважение към Руската империя за дадените от нея жертви. Почит и уважение младата българска държава и българите са отдавали и отдават. Историците знаят, че малка България буквално е заплатила и разходите на империята във войната й с Турция. В знак на признателност е издигнала стотици паметници на жертвите, на самия император.

Претенцията е за друго,  освободителите черпят легитимност от историческия факт на освобождението  и смятат, че тяхно право е да направляват и да чертаят пътя, по който да се развива българската държава. Тази претенция на управляващите кръгове  в Русия, а по-късно и в СССР, продължават и до днес. И за съжаление тя е успявала. Всички опити на българските управляващи и българското общество да отхвърлят подобно задушаващо покровителство са окачествявани и се окачествяват като предателство към освободителите.

От ден първи на третата българска държава  - с груб диктат, с подмолни намеси във вътрешните дела, Русия детронира първия княз, сваля и качва правителства. За целта си създава преден пост в лицето на т. нар. русофили. Това „сляпо оръдие на руската завоевателна политика на Балканите“, отваря през годините перманентна буквално братоубийствена война с много жертви.

България има нужда от осветляване на всички факти и обстоятелства за ролята на Русия в драматичната й история в продължение на повече от век и половина, защото има ненаписани страници още отпреди Освобождението. И ако това се определя като пренаписване на историята ни, то е не само оправдано  и необходимо, но и задължително. Трябва да се изучава и знае истинската ни история, извън чужди клишета и идеологеми.

Недипломатични изказвания, като изказването на руския патриарх, не са случайни и не са буря в чаша вода, както ги омаловажат някои. Защото те са брънка част от стратегия, засягаща европейския избор на България, бъдещето на страната.

Днешната българска политика не може да бъде обяснявана с неоснователни и лековати внушения, правени дори от историци, за „големия брат“ в миналото,и сега. Т.е. внушение, че България не е имала и не може да има своя политика на суверенна държава и едва ли не трябва да се примирим с такова разбиране.

Нашият призив е – дошло е време да узреем и да следваме своя си избор, своя си интерес на европейска нация с хилядолетна история. Да отхвърлим като чуждо тяло всеки, който служи на чужди политически, геостратегически, икономически и други, различни от българските интереси. Често се самообвиняваме, че нямаме национален идеал. Вярното е може би, че нямаме обединяващ възможно най-голямо мнозинство от нацията национален идеал.

Нашета убедена позиция е, че можем да имаме бъдеще на демократична, силна правова държава, следвайки завещанието на Апостола, с неговия идеал „да бъдем равни с другите европейски народи“. Ние вече сме сред тях. Въпросът е доколко влагаме всичките си усилия като нация да бъдем „равни“, отговорни, последователни и открити, с нашите европейски  и евроатлантически съюзници. Този въпрос засега, за съжаление, няма нито еднозначен, нито категоричен положителен отговор.

От ДСБ настояваме:

- Българският президент, българското правителство и българският парламент официално и публично да осъдят остро опита за подмяна на историята на независимата българска република;

- Премиерът на Република България ясно да се разграничи от антибългарското и антиевропейско говорене на коалиционния си партньор Волен Сидеров;

- Председателят на парламентарната група на „Обединени патриоти“ публично да се извини на българските граждани за нанесената обида.

 Ние, Демократи за силна България, заявяваме, че винаги и преди всичко, ще работим само за българския интерес и достойнство. За да бъде силна България в обединена Европа.