Радан Кънев: Да удържим на думата си и да приемем конституционните промени

Радан Кънев: Да удържим на думата си и да приемем конституционните промени


От първия ден на 43-ия Парламент, в който станаха ясни изборните резултати е ясно, че това Народно събрание или ще бъде терен на съгласието или ще има кратък безславен живот по пътя към нови предсрочни избори и задълбочаване на тежката политическа криза през последните години. Уменията за преговори, за търсене на преговори и съгласие в рамките на този Парламент съставен от осем политически сили от първия ден бяха предпоставка за защита на националната сигурност на държавата. Постигането едновременно на политика на компромиси, политика на приличие и политика на достатъчни нива на политически морал в обществото беше най-тежкото предизвикателство пред този парламент, тъй като дълбоката политическа криза, която го извика чрез много бързи предсрочни избори, има много сериозни морални измерения. Така че бяхме изправени досега пред непознато предизвикателство, едновременно да налагаме нова политическа етика и да постигаме големи компромиси предвид състава на Народното събрание. Единственият път за преодоляване на кризата на доверието, която както казах за разлика от други политически и икономически кризи, има ясно морално етично съдържание, защото става въпрос за доверието на гражданите към управляващите. От миналата сесия на 43-ия Парламент доказа, че политика на преговори и компромиси в рамките на 43-ия Парламент е възможна. Доказа, че на практика почти всички партии в това Народно събрание разбират, че в момент на дълбока стихийна и с непредвидими последици политическа криза в двете ни южни съседки, която доведе до едновременни предсрочни избори в тях на практика във времето. Дълбока политическа криза в западната ни съседка Македония и успоредно с това два тежки военни конфликта и най-голямото преместване на човешки маси в Европа от края на ВСВ насам, изискват от всички политически сили в рамките на този парламент да могат да си говорят и да вземат необходимите решения за стабилността, съгласен съм че стабилност не е същото като развитие. За стабилността на българската държава, но именно настоящата сесия, тази която започва днес трябва да даде отговор на въпроса за цената на преговорите и компромисите. На въпроса може ли българската политическа класа, ако трябва да използваме този ужасно изтъркан израз, можем ли ние като представители на българските граждани да съчетаем политиката на преговорите, политиката на компромисите с повишаване на моралното ниво на българския политически живот. За да съхраним доверието, което големите взаимни компромиси неизбежно рушат особено в твърдите ядра на различните партии, казано по друг начин, дали ще използваме кризата около България, за да кажем ние просто трябва да бъдем стабилни, да седнем здраво на миндера на властта и с всякакви преговори и компромиси, да удържаме тази власт използвайки кризата около страната като оправдание и индулгенция за задържането на властта. Или обратно като всеки мъдър политик, като всяко мъдро общество, ще използваме кризата като възможност, не просто за да постигнем стабилност, а за да постигнем развитие, за да преместим България със смели крачки от положението й на най-изостанал член на ЕС към положението на държава с ускорено, изпреварващо развитие, което и е отчайващо необходимо. Въпросът може ли политика на съгласие и политика на морал да съществуват едновременно не стои. Всички успешни общества са доказали, че може. Най-успешните държави, европейски членки, тези които влязоха, в ускорен вход в 21 век са всички държави с пропорционални избирателни системи, разпокъсани парламенти, коалиционни правителства и въпреки това са учудващо стабилни, развиват се добре и имат най-високи нива на прозрачност на управлението и на управленски морал. Като това са държави както от северозападната периферия на стара Европа, така и от североизточната периферия на нова Европа, т.е. тук пост-комунизмът не е оправдание вече. 25 години по-късно ние не можем да се оправдаваме с комунизма за собствената си корупция и безотговорност. Други доказаха, че тази комбинация не е задължителна. Остава въпросът можем ли ние, българските политици, да съчетаем политика на преговори и компромиси с политика на морал? И отговорът е да, можем, ако се върнем към корените си, ако се върнем към изконната християнска представа за морал на обществената отговорност, не към суетно и себично полагане на маски на лична непогрешимост, а към политическа смелост, разбиране за политическия морал като отговорност на първо място към реда и сигурността, на второ място към правата на гражданите, на трето място към парите на данъкоплатците, които всеки ден с гласа си в пленарна зала ние харчим. Политическият морал е способността за смели решения, които защитават обществения интерес, дори и да накърняват електоралния интерес на отделна партия, дори и да причиняват драскотини по личния суетен образ на морална перфектност. Преди всичко, за да може политиката на съгласие и политиката на морал да съществуват едновременно, е необходимо това съгласие да бъде насочено към изкореняване на двата обществени бича на българския политически живот – корупцията и партизанщината в администрацията. Защото докато политическото състезание е състезание за парчета от баницата и за незаслужени работни места, то винаги ще бъде увълчено, българската политика винаги ще е бой във вълча глутница, защото става дума за страсти към личен интерес. Обратно, когато спорът е за политически принципи и идеи, тогава е напълно възможно и най-разпокъсаният парламент да ражда политически съгласия за доброто на всеки отделен гражданин. В предстоящата сесия на парламента ние имаме достатъчно конкретни решения, които да докажат дали можем да бъдем на висотата на това, което се изисква от нас от историческия момент, не абстракцията на политическия морал, а конкретността на политическите решения, които ние така и така трябва да вземем. Припомням, че ние оттеглихме конституционния проект и внесохме нов в името на ускоряване на процеса на приемане на конституционните промени. Това означава, че всички ние трябва да си удържим на думата да гласуваме със 180 гласа на първо четене, за да можем в рамките на сесията да имаме изменена конституция, защото това е само отпушване на процеса на съдебната реформа, който се случва през Закона за съдебната власт и процесуалните закони. Трябва да дадем възможност за ускоряване на този процес. През бюджета трябва да дадем ясен знак, че ние сме отговорни и пестеливи стопани на парите на българските граждани, защото непрекъснатото прахосничество, на което сме тъжни свидетели особено в предизборни периоди, на общи пари в името на конюнктурни политически успехи, е друга огромна язва на българския политически живот. През законодателството против корупцията, което предстои да гласуваме на първо четене тази седмица, ние трябва да покажем, че сме готови да понесем определени лични щети и неудобства, а може би за част от нас и определени реални рискове от това да разкрием до максимална степен собственото си имуществено състояние и собствените си контакти в бизнеса. Чрез законодателството в здравната сфера да покажем, че имаме достатъчна смелост първо да спрем кражбите от джоба на българските граждани, и на второ място с наличния ресурс да осигурим максимална здравна грижа за всеки български гражданин. Не на последно място, при избора на Комисия за защита на конкуренцията, който ни предстои, ние трябва да преобърнем 12годишна тенденция този орган да работи срещу интереса на българските граждани, това означава в интерес на монополите, както по отношение на електричеството, така и по отношение на горивата и на още много теми, и против интересите на бизнеса в сферата на корупционните картели и на обществените поръчки. Неслучайно не споменах местните избори и с това приключвам. Те не бива и не могат да забавят работата на парламента. Програмата на правителството е четиригодишна, през тези четири години ще минат много избори, най-близките сигурни избори са само след една година. Ако други избори могат да променят правителствената програма, това е сигурен път към неизпълнение на четиригодишния мандат на този парламент.