Устав на ПП ДСБ

I. НАИМЕНОВАНИЕ, ЦЕЛИ И СИМВОЛИ

Демократи за силна България (ДСБ) е политическа партия със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к.1000, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 18.

ДСБ е дясна политическа партия, за която политическата и икономическата свобода и демокрацията са основни ценности. За нас демокрацията, освен парламентарна форма на управление, е светоглед, който се основава на достойнството, ценността и неотменните права на всеки отделен човек. Това предопределя категоричната ни позиция за осъждане на всяка форма на тоталитаризъм и политическо насилие.

Основните цели на партията са: утвърждаване и защита на достойнството на човека; гарантиране на правата, свободите и собствеността на българските граждани; установяване на справедливост чрез върховенство на закона; отстояване на националните интереси във и чрез Европейския съюз; конкурентна икономика и европейско качество на живот; принос за благоденствието на обединена Европа и атлантическата сигурност; развитие на възможности за разгръщане на творческите сили на човека и общността, спазване на морални и етични принципи във всички обществени отношения.

Дeмократи за силна България е член на „Европейската народна Партия“ (ЕНП) и споделя нейните принципи и ценности. Представителите на ДСБ в Европейския парламент и други международни парламентарни структури заседават в групите на ЕНП.

Графичен символ на партията е стилизиран пламтящ факел, издигнат от дясна ръка, затворен в рамка, от лявата страна на който със син цвят на бял фон е изписано ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ.

Химнът на партията е „Моят ден“ – музика: Стоян Михалев и Виктор, текст: Христина Апостолова и Росен Димитров.

Партията приема символите и химните на Европейската народна партия и коалицията, ако участва в такава, като същите се поставят заедно и поотделно върху всички партийни документи и материали.

Всички символи и знаци на партията се прилагат в съответствие с „Ръководството за оформяне на идентичност“.

II. ЧЛЕНСТВО

Чл. 1.(1) Всеки гражданин с избирателни права съгласно българското законодателство, който приема настоящия Устав и споделя обявените принципи и програма, може да членува в партията.

(2) Членството е индивидуално в Общинска (районна) организация или клуб.

(3) Приемането за член се извършва въз основа на подадено писмено или електронно (от официалната страница на партията) заявление от кандидата до Общински (районен) или Областен председател (според постоянен или настоящ адрес); или до председател на общински (районен), областен или национален клуб; или до Главния секретар.

Съответният орган и структура, които имат отношение към членството, вземат решение относно приема. Решението и заявлението се изпращат за утвърждаване от Изпълнителния съвет чрез Главния секретар. Изпълнителният съвет се произнася с решение на първото си редовно заседание след датата на подаване на заявлението.

(4) Членството възниква от момента на утвърждаване на приема от Изпълнителния съвет, като новоприетият член се вписва в съответния електронен регистър на Единната система за управление и комуникация (ЕСУК) от администрацията в срок до 24 часа след решението за прием.

(5) Кандидатите за членове се уведомяват за решението на Изпълнителния съвет от органа, приел заявлението за членство.

(6) Отказ за членство може да бъде обжалван в 7-дневен срок от уведомяването пред Националния вътрешнопартиен арбитраж, който трябва да се произнесе в 7-дневен срок.

(7) Може да се членува в различни тематични клубове, ако те са в една и съща община или област, но само в една организация на териториален принцип.

(8) Съгласно българското законодателство не се допуска членство в друга политическа партия в страната.

(9) В партията не могат да членуват лица, които са били служители или сътрудници на Държавна сигурност.

III. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

Чл. 2.Всеки член има право:

1. да участва във формиране на политическите решения в организациите, в които членува, както и в органите на партията, в които участва;

2. да избира и да бъде избиран в ръководните органи на партията, за кандидат на партията в местни, парламентарни, президентски избори или в избори за Европейски парламент по установения за това ред;

3. да сезира Националния вътрешнопартиен арбитраж за нарушения на Устава;

4. да бъде информиран за текущата политика, събрания и активности в партията, да иска и да получава информация от партийните органи.

Чл. 3. Всеки член е длъжен:

1. да спазва Устава и да изпълнява решенията на ръководните органи;

2. да защитава престижа и доброто име на партията и нейните органи;

3. да работи за постигане на целите на партията;

4. да плаща членски внос.

Чл. 4.За нарушения на Устава на членовете на партията могат да бъдат налагани следните наказания:

1. забележка;

2. отстраняване и забрана за заемане на партийна длъжност за срок до три години;

3. изключване от партията.

Чл. 5.Всеки член на партията може да заема само една от следните партийни длъжности: Председател, заместник-председател, член на Националното ръководство, градски, областен или общински (районен) председател, председател на областен или национален клуб, Главен секретар, член на Националния вътрешнопартиен арбитраж.

Чл. 6.(1) Членството се прекратява с напускане, изключване, смърт или поставянето под пълно запрещение, при отпадане, при прекратяване на партията или по силата на закон.

(2) Напускането става с писмено уведомление до Главния секретар чрез: Общинския (районния) председател, областния председател или председател на национален, областен или общински (районен) клуб, или чрез документирано волеизявление пред събрание. Главният секретар е длъжен да заличи членството в електронния регистър на ЕСУК в срок от 7 дни от получаването на заявлението.

(3) Отпадането става при неплащане на членски внос в срок от 6 месеца, което се констатира автоматично от електронната система ЕСУК. В този случай отпадналият член автоматично се вписва като регистриран симпатизант и запазва участието си в органите и организациите, в които е членувал, с права на симпатизант. Членството се възстановява автоматично след погасяване на натрупания членски внос, което се удостоверява със служебна бележка от отговорното за събирането му лице и се отразява в ЕСУК.

(4) Изключването става по реда на разпоредбите, уредени в този Устав.

IV. СИМПАТИЗАНТИ

Чл. 7.(1) Всеки гражданин с избирателни права съгласно българското законодателство, който желае да участва в дейността на партията, без да е партиен член, може да бъде регистриран като симпатизант с посочените в този Устав права.

(2) Регистрацията е индивидуална в общинска (районна) организация или клуб. Възможна е регистрация на симпатизанти, които не желаят или не могат да участват в партийна структура, като същите се регистрират в Национален регистър на симпатизантите и получават редовно информация относно дейността на партията.

(3) Регистрацията на симпатизант се извършва въз основа на подадено писмено или електронно (от официалната страница на партията) заявление от кандидата до Общински (районен) или Областен председател (според постоянен или настоящ адрес), или до председател на общински (районен), областен или национален клуб, или до Главния секретар.

Съответният орган и структура, които имат отношение към регистрацията, вземат решение относно приема. Решението и заявлението се изпращат за утвърждаване от Изпълнителния съвет чрез Главния секретар. Изпълнителният съвет се произнася с решение на първото си редовно заседание след датата на подаване на заявлението.

(4) Регистрацията възниква от момента на утвърждаване на регистрацията на нов симпатизант от Изпълнителния съвет, като същият се вписва в съответния електронен регистър на Единната система за управление и комуникация (ЕСУК) от администрацията в срок до 24 часа след решението за прием.

(5) Кандидатите, заявили желание за регистрация като симпатизанти, се уведомяват за решението на Изпълнителния съвет от органа, приел заявлението.

(6) Отказ за регистрация може да бъде обжалван в 7-дневен срок от уведомяването пред Националния вътрешнопартиен арбитраж, който трябва да се произнесе в 7-дневен срок.

(7) Симпатизантът може да се регистрира в различни тематични клубове само ако те са в една община, съответно област, но може да се регистрира само в една организация на териториален принцип.

(8) В партията не могат да се регистрират като симпатизанти лица, които членуват в други партии, или които са били служители или сътрудници на Държавна сигурност.

V. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СИМПАТИЗАНТИТЕ

Чл. 8.Всеки регистриран симпатизант има право:

1. да участва във формиране на политическите решения в организациите в които е регистриран, както и в органите на партията, в които участва;

2. да избира и да бъде избиран за кандидат на партията в местни, парламентарни, президентски избори или избори за Европейски парламент по установения за това ред, но няма право да избира и да бъде избиран в ръководните органи на партията;

3. да бъде информиран за текущата политика, събрания и активности в партията, да иска и да получава информация от партийните органи.

Чл. 9.Всеки регистриран симпатизант е длъжен:

1. да спазва Устава и да изпълнява решенията на ръководните органи;

2. да защитава престижа и доброто име на партията и нейните органи;

3. да работи за постигане на целите на партията.

Чл. 10.За нарушения на Устава симпатизантите на партията могат да бъдат заличени от регистрите.

Чл. 11.(1) Заличаването на симпатизант от регистрите става: с писмено уведомление или документирано волеизявление пред събрание; при заличаване с решение на орган със съответните права; при смърт или поставянето под пълно запрещение; при прекратяване на партията или по силата на закон.

(2) Заличаването става с писмено уведомление до Главния секретар чрез общинския (районния) или областния председател или чрез председателя на съответния клуб. Главният секретар е длъжен да заличи симпатизанта в електронния регистър на ЕСУК в срок до 7 дни от получаването на заявлението.

VI. СТРУКТУРИ

Чл. 12.Организационната структура на партията се състои от областни, общински (районни) организации и териториални клубове и от национални, областни и общински тематични клубове – в страната и в чужбина.

КЛУБОВЕ

Чл. 13.Териториални клубове

(1) Териториалният клуб е структурна единица на партията.

(2) Учредяването на териториален клуб става след решение на Изпълнителния съвет по предложение на инициативен комитет от минимум пет лица. Учредителите на клуб, които не са членове на партията, стават членове по реда на чл. 1.

(3) Решението по ал. 2 се взема след уведомяване на ръководството на организациите по ал. 4.

(4) Членовете и симпатизантите на териториален клуб са част от общинската (районната) организация със съответните права и задължения съгласно този Устав.

(5) Териториален клуб може да се учредява само в рамките на една община и е структурна единица на общинската организация.

(6) Може да има само един клуб, формиран на териториален принцип, на територията на една избирателна секция.

Чл. 14. Тематични клубове

(1) Тематичният клуб се формира на принципа на професионални или други интереси, характеристики или за отстояване на конкретни политики или цели и е структурна единица на партията.

(2) Учредяването на тематичен клуб става след решение на Изпълнителния съвет по предложение на инициативен комитет от минимум пет лица, които приемат правилник за дейността си и предлагат наименование на клуба. Учредителите на клуб, които не са членове на партията, стават членове по реда на чл.1.

(3) Решението по ал. 2 се взема след уведомяване на ръководството на организациите по ал. 5.

(4) Клубовете, формирани на тематичен принцип, могат да бъдат национални, областни и общински (районни).

(5) Членовете и симпатизантите на тематичен общински (районен) клуб са част от съответната общинска (районна) организация на партията със съответните права и задължения съгласно този Устав.

(6) Членовете и симпатизантите на тематичен областен клуб са част от съответна областна и общинска (районната) организация по местоживеене със съответните права и задължения съгласно този Устав.

(7) Може да има само един тематичен общински (районен) клуб от даден вид на територията на една община (район).

(8) Може да има само един тематичен областен клуб от даден вид на територията на една област.

(9) Членовете на общински (районен) тематичен клуб автоматично са членове на областния и националния тематичен клуб от същия вид, ако има такъв.

(10) Тематични клубове могат да участват в съвместни сдружавания, експертни или целеви групи с представители на Гражданския съвет към партията, неправителствени организации и активисти от гражданското общество.

(11) При прекратяване на дейността на клуб неговите членове и симпатизанти остават членове и симпатизанти в съответната общинска (районна) и/или областна организация.

ОБЩИНСКИ (РАЙОННИ) ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 15.(1) Общинската (районната) организация се състои от всички членове и симпатизанти от общината (района) и включва всички общински и тематични клубове на територията си.

(2) В общините с районно деление районните организации са със статут на общински организации.

(3) Членовете, пребиваващи на територията на друга държава, могат да формират организация със статут на общинска организация, която е част от организация „Чужбина“.

(4) Общинска организация, членската маса в която трайно намалее под 10 членове, придобива статут на териториален клуб с решение на Изпълнителния съвет.

ОБЛАСТНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 16.(1) Областната организация се състои от всички членове и симпатизанти на територията на един многомандатен избирателен район и включва всички областни клубове, общински (районни) организации и общински клубове.

(2) Партията има 32 организации с областен статут, които съвпадат с 31-те МИР в България, и една организация, обединяваща членовете извън страната, която има отделен правилник за дейността си, наречена „Чужбина“.

(3) На територията на Столична община съществуват три организации със статут на областни, по една за всеки от трите многомандатни избирателни района. Членовете и симпатизантите на всички три организации формират градската организация на София.

(4) В Пловдив градската организация се състои от всички районни организации на територията на многомандатния избирателен район и е със статут на областна.

(5) Във Варна градската организация се състои от всички районни организации на територията на многомандатния избирателен район и не включва общинските такива извън гр. Варна.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА

Чл. 17.(1) В общини (райони), в които няма общинска организация, представител на партията е председателят на най-големия клуб от съответната община, който действа под съвместното ръководство на областния председател, Главния секретар и отговорника от Националното ръководство на партията за региона по чл. 24, ал. 2 до учредяване на общинска организация.

(2) В общини (райони), в които членовете са по-малко от 5, представител на партията се посочва от областния председател. Представителят действа под съвместното ръководство на областния председател, Главния секретар и отговорника от Националното ръководство на партията за региона по чл. 24, ал. 2.

VII. ОРГАНИ

Чл. 18.(1) Органи на партията са:

1. Национално събрание

2. Национално ръководство

3. Председател

4. Главен секретар

5. Изпълнителен съвет

6. Национално съвещание

7. Областно събрание

8. Областен съвет

9. Областно ръководство

10. Общинско (районно) събрание

11. Общинско (районно) ръководство

12. Събрание и ръководство на клуб

13. Градски събрания и председателства на общините с районно деление

14. Национален изборен щаб

15. Национален вътрешнопартиен арбитраж.

(2) Като консултативни органи към Националното ръководство и областните съвети могат да функционират граждански съвети.

НАЦИОНАЛНО СЪБРАНИЕ

Чл. 19.Националното събрание е върховен орган на партията. Неговите решения са задължителни за всички членове, структури и органи на партията.

Чл. 20.(1) Националното събрание се свиква и действа на делегатски принцип. Общият брой и квотата на делегатите от общините (районите) за Националното събрание се определя на базата на резултатите от последните парламентарни избори и организационното състояние на структурите въз основа на решение на Националното ръководство съгласно „Правилник за изчисление на делегатски квоти и принципи за формиране на областните съвети на ПП „Демократи за силна България“.

(2) Делегати по право на Националното събрание са: членовете на Националното ръководство; Главният секретар, народните представители, министрите, заместник-министрите, областните управители, евродепутатите, които са членове на партията; председателите на областните организации, председателите на общинските (районните) организации, председателите на национални и областни клубове, председателите на градските организации на градове с районно деление, членовете на Националния вътрешнопартиен арбитраж и представителите по чл. 17.

(3) Делегати от общините съгласно квотите по ал. 1 се избират в съответствие с чл. 56, т. 5 измежду редовните членове на общинската организация, включително и представителите на общинските клубове.

(4) Представителният състав на Гражданския съвет към партията участва в Националното събрание със съвещателен глас.

Чл. 21. (1) Националното събрание се свиква от Председателя най-малко веднъж на две години, както и в срок до три месеца след провеждане на парламентарни избори.

(2) Националното събрание може да се свиква и по общо решение на Националното ръководство и на народните представители от партията, както и по искане на не по-малко от 1/3 от общинските ръководства.

(3) Националното събрание е редовно, когато е свикано с отправяне на покана до всички делегати и оповестяване на дневен ред, като поканата се обнародва в Държавен вестник, публикува се на уеб страницата на партията и се поставя на място за обявления в седалището на партията най-малко един месец преди насрочения ден.

Чл. 22.(1) Националното събрание:

1. приема, изменя и допълва Устава;

2. приема програмните документи и решения, определящи политиката на партията;

3. избира Председател и по негово предложение – заместник-председатели и членове на Националното ръководство;

4. избира Национален вътрешнопартиен арбитраж в състав от 5 до 9 членове за решаване на спорове и конфликти;

5. приема финансовия отчет на Националното ръководство;

6. взема решение за преобразуване или прекратяване на партията.

(2) Решенията на Националното събрание по чл. 22, ал. 1, точки 1 и 6 се вземат с 2/3 мнозинство от присъстващите делегати. Останалите решения се вземат с мнозинство от присъстващите делегати.

НАЦИОНАЛНО РЪКОВОДСТВО

Чл. 23.(1) Националното ръководство е висш ръководен орган на партията в периода между националните събрания.

(2) Решенията на Националното ръководство в кръга на правомощията му по чл. 26 са задължителни за всички членове, симпатизанти, структури и органи на партията, с изключение на Националното събрание и Гражданския съвет.

Чл. 24 (1) Националното ръководство се състои от председател, заместник-председатели и членове, общо от 7 до 12 души, избрани за срок от четири години.

(2) Националното ръководство определя измежду членовете си и народните представители от партията отговорници за дейността на партията по ресори. Определя в различните многомандатни избирателни райони, групирани по географски принцип, отговорници, които съвместно с Главния секретар отговарят за дейността на областните организации, общинските (районните) организации, областните и общинските клубове и съвети в съответния регион. Отговорниците по настоящата алинея ежегодно изготвят доклади за дейността си пред Изпълнителния съвет.

(3) Главният секретар и председателите на градските организации на градовете с районно деление: София, Пловдив и Варна, участват в заседанията на Националното ръководство с право на глас.

Чл. 25.(1) Националното ръководство заседава най-малко веднъж месечно.

(2) По покана на Председателя народните представители, министрите, заместник-министрите, евродепутатите и областните управители, които са членове на партията, участват в разширен състав на заседанията на Националното ръководство с право на глас.

(3) По покана на Председателя Националното ръководство може да заседава съвместно с кметове, общински съветници, председатели на областни и общински организации и клубове, с финансовия директор и административния директор на партията, с представители на Гражданския съвет и представители на коалиционни партньори, които имат компетентност по определени точки от дневния ред, извън редовните си заседания.

Чл. 26.Националното ръководство:

1. взема решения по всички въпроси за дейността на партията, които не са от компетенцията на Националното събрание;

2. определя позициите на партията по отношение на националната и коалиционната политика;

3. осъществява оперативното национално политическо ръководство на партията;

4. приема решения по текущи политически въпроси и определя взаимоотношенията с други политически партии и неправителствени организации;

5. определя стратегията на парламентарната дейност на партията;

6. приема правилници и ръководства за прилагане на настоящия Устав, които се утвърждават от Изпълнителния съвет;

7. подготвя, провежда и носи отговорност за кампаниите за парламентарни и президентски избори, както и за избори за Европейски парламент; отговаря за представянето на всички видове избори;

8. определя комисия по подбор и подготовка на кандидати за изборни длъжности;

9. утвърждава кандидатите и подредбата в листите за местни, парламентарни, президентски избори и избори за Европейски парламент. Води преговори при подреждането на кандидати на партията в коалиционни листи;

10. създава условия и планира дейности за повишаване на квалификацията и развитие на членовете на партията;

11. планира и развива международната дейност на партията;

12. приема рамка на националния бюджет на партията, който отчита пред Националното събрание;

13. избира и освобождава Главен секретар – по предложение на Председателя;

14. насрочва национални събрания и национални съвещания чрез Главния секретар;

15. може да насрочва и отлага събрания на всички структури, органи на партията, с изключение на Националното събрание и Вътрешнопартийния арбитраж, както и да отменя решения на регионални структури или тематични клубове, в случай че противоречат на Устава или са в разрез с решения за национална политика на съответните органи съгласно този Устав.

16. избира председателя, структурата и състава на Националния изборен щаб и определя предизборната стратегия за всички видове избори;

17. номинира и освобождава председателите на областните организации;

18. създава национални клубове, като първоначално избира техните председатели и одобрява техните правилници;

19. освобождава председателите на национални клубове;

20. приема решения за придобиване, управление и разпореждане с имущество на партията;

21. в случай на необходимост може да назначи временно изпълняващи органи до провеждане на изборни събрания за период, не по-дълъг от 6 месеца;

22. утвърждава състава на Гражданския съвет към партията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

Чл. 27(1) Председателят ръководи, управлява и представлява партията.

(2) Председателят:

1. насрочва заседанията на Националното събрание;

2. насрочва и ръководи заседанията на Националното ръководство и Изпълнителния съвет и предлага техния дневен ред;

3. предлага разпределението на членовете по чл. 24, ал. 2, носи отговорност за кампаниите по чл. 26, т. 7. и определя преговорни екипи във връзка с чл. 26, т. 9;

(3) При отсъствие на Председателя функциите му се изпълняват от посочен от него заместник-председател.

(4) При подаване на оставка, напускане, смърт или поставяне под запрещение функциите на Председател се поемат от един от заместник-председателите на партията, определен от Националното ръководство, което насрочва Национално събрание в срок до три месеца.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР

Чл. 28.Главният секретар е национален изпълнителен оперативен орган към Националното ръководство и участва в неговите заседания с право на глас.

Чл. 29.Главният секретар:

1. отговаря за организационното развитие на партията съвместно с Председателя и Националното ръководство и подпомага дейността на всички органи и структури на партията;

2. анализира дейността на всички структури и регионални органи на партията и осъществява контрол по изпълнение на решенията на Националното събрание, Националното ръководство и Изпълнителния съвет;

3. осъществява общо ръководство на администрацията на партията и пряко ръководство на организационния отдел;

4. отговаря за националния регистър с всички членове, симпатизанти, структури и протоколи на партията в националната система ЕСУК и удостоверява верността на вписаните данни;

5. е заместник-председател на Националния изборен щаб.

Чл. 30.(1) Главният секретар осъществява дейността си под ръководството на Председателя и в съответствие с „Правилник за дейността на Главния секретар на ПП „Демократи за силна България“.

(2) Националното ръководство на партията може да възлага конкретни задачи и да делегира допълнителни права на Главния секретар с нарочно решение.

Чл. 31.Главният секретар или упълномощен от него служител от организационния отдел на партията присъства задължително на всички отчетно-изборни и учредителни събрания на партията.

Чл. 32.Главният секретар се подпомага от Административния директор на партията.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ

Чл. 33.(1) Изпълнителният съвет е постоянно действащ национален орган, определящ целите и приоритетите по изпълнение на политическите програми и стратегии, коалиционната политика и организационно развитие на партията съгласно решенията на Националното събрание и Националното ръководство.

(2) Решенията на Изпълнителния съвет по чл. 36 са задължителни за всички областни и общински (районни) органи, структури и членове на партията, с изключение на Гражданския съвет.

Чл. 34.(1) Изпълнителният съвет се състои от членовете на Националното ръководство, лицата по чл. 25, ал. 2, Главния секретар, председателите на областните организации и председателите на градските организации на общините с районно деление. Председателите на национални клубове участват в заседанията на Изпълнителния съвет с право на глас.

(2) Говорителят на Гражданския съвет участва в заседанията на Изпълнителния съвет със съвещателен глас.

(3) Разширеният формат на Изпълнителния съвет включва и председателите на областни клубове на партията, членовете на Националния изборен щаб, административния директор и финансовия директор на партията.

(4) Представителният състав на Гражданския съвет и организационният отдел на администрацията на партията участват в заседанията на разширения Изпълнителен съвет със съвещателен глас.

(5) По покана на Председателя на партията в заседанията могат да бъдат поканени и други лица, които участват със съвещателен глас.

Чл. 35. (1) Изпълнителният съвет заседава най-малко веднъж на два месеца.

(2) Разширеният формат на изпълнителния съвет заседава най-малко веднъж на 6 месеца.

Чл. 36.Изпълнителният съвет:

1. формира позиции по текущи политически и организационни въпроси и задава насоки за работата на областните съвети и областните организации;

2. утвърждава приемането на нови членове и симпатизанти, като може да замрази, отмени или постанови различно решение в случай на обосновани съмнения за целенасочено свръхнасищане или капсулиране на организации.

3. по мотивирано предложение на орган на партията може да наложи наказание във връзка с членове 3, 4, 9 и 10 от Устава. Решението влиза в сила след утвърждаване от Националния вътрешнопартиен арбитраж.

4. прекратява мандата на общински (районни) председатели по чл. 59, ал. 6.

5. одобрява учредяването на областни и общински клубове;

6. взема решение за закриване на областни клубове при трайна липса на активна дейност, действия в разрез с политиката на партията или неизпълнение на решение на ръководни партийни органи.

ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТ

Чл. 37.Гражданският съвет е автономен консултативен орган на партията, който се формира на доброволен принцип от експерти, лица от академичните среди, представители на бизнеса, спорта, културата и граждани, които не членуват в партийна структура.

Чл. 38.Гражданският съвет формира експертни позиции, предлага политически решения и прави предложения за конкретни действия към ръководните органи на партията.

Чл. 39.Лица от Гражданския съвет могат да заседават с членове и органи на партията с право на съвещателен глас, освен в случай на изрично споразумение, регламентиращо други права.

Чл. 40.В Гражданския съвет може да участват представители на неправителствени организации и автономни граждански структури с изричното разрешение на техните органи, а в случай на колективно участие – с решение за лицата, които ги представляват.

Чл. 41.(1) Гражданският съвет избира от своя състав представително тяло до 21 лица, наречено „Представителен състав“.

(2) Гражданският съвет избира от своя състав свой говорител, който председателства събранията му.

НАЦИОНАЛНО СЪВЕЩАНИЕ

Чл. 42.Националното съвещание е национален съвещателен орган на партията.

Чл. 43.(1) Националното съвещание включва председателите на общински и областни организации, председателите на градските организации на общините с районно деление, председателите на национални и областни клубове, членовете на Националното ръководство, Главния секретар, народните представители, министрите и заместник-министрите, евродепутатите, областните управители, общинските кметове и общинските съветници, които са членове на партията, членовете на Националния изборен щаб, финансовия директор и административния директор на партията.

(2) Представителният състав на Гражданския съвет и служителите от организационния отдел на администрацията на партията участват в Националното съвещание със съвещателен глас.

(3) По време на изборна кампания в Националното съвещание участват и председателите на областни изборни щабове, а по време на изборната кампания за местни избори – и председателите на общински изборни щабове.

(4) По покана на Председателя на партията на Националното съвещание могат да участват и други лица със съвещателен глас.

(5) Националното съвещание се свиква най-малко веднъж в годината.

Чл. 44.Националното съвещание:

1. изслушва докладите на областните председатели и председателите на национални клубове;

2. приема насоки за националната, общинската, регионалната и коалиционната политика на партията;

3. приема резолюции и декларации.

ОБЛАСТНО СЪБРАНИЕ

Чл. 45.Областното събрание е висш орган на областната организация.

Чл. 46.Решенията на Областното събрание по чл. 49 са задължителни за всички общински организации и клубове на територията на областта.

Чл. 47.(1) Областното събрание се провежда с всички членове на територията на областта или на делегатски принцип след съгласуване с Националното ръководство.

(2) На Областно събрание, на което се номинират кандидати за парламентарни избори и избори за Европейски парламент, провеждано с всички членове, могат да гласуват и всички симпатизанти, регистрирани най-рано 4 месеца преди неговото обявяване със съответните права по този Устав.

(3) При Областно събрание на делегатски принцип общият брой и квотите на делегатите от общините (районите) се определя на базата на резултатите от последните парламентарни избори и организационното състояние на структурите въз основа на решение на Националното ръководство съгласно „Правилник за изчисление на квоти и принципи за формиране на областните съвети на ПП „Демократи за силна България“.

(4) Делегати от общините, съгласно квотите по ал. 1, се избират в съответствие с чл. 56, т. 5 измежду редовните членове на общинската организация, включително и председателите на общинските клубове.

(5) При областно събрание на делегатски принцип делегати по право на Областното събрание са: народните представители от съответната област, областните управители, общинските кметове и общинските съветници, които са членове на партията, областното ръководство, общинските ръководства, председателите на общинските (районните) организации и представителите по чл. 17.

(6) На отчетно-изборно областно събрание присъстват отговорникът за съответния избирателен район по чл. 24, ал. 2 или друг член на Националното ръководство и Главният секретар. Ако не са членове на съответната областна организация, те имат право на съвещателен глас.

Чл. 48.(1) Областното събрание се свиква от областния председател най-малко веднъж годишно и в срок до два месеца след парламентарни и местни избори. То може да бъде свикано и по искане на не по-малко от 1/2 от членовете на Областния съвет, по решение на Националното ръководство или Изпълнителния съвет чрез Главния секретар. Събранието се свиква с уведомление на всички членове и симпатизанти или отправяне на покана до делегатите и се обявява след съгласуване с Главния секретар чрез официалната интернет страница на партията – www.dsb.bg, не по-късно от 7 (седем) дни преди неговото провеждане.

(2) По покана на областния председател на Областното събрание могат да присъстват лица от Гражданския съвет със съвещателен глас.

Чл. 49.Областното събрание:

1. формира политика и приема програма за дейността на партията в съответната област съгласно решенията на Националното събрание, Националното ръководство и Изпълнителния съвет и дава предложения за национална политика;

2. избира областен председател по номинация на Националното ръководство и по негово предложение – двама заместник председатели на избрания областен председател от състава на Областния съвет с мандат от две години;

3. номинира кандидати за парламентарни избори и избори за Европейски парламент и други изборни длъжности в съответния избирателен район.

4. приема ежегодните отчети на народните представители, издигнати от съответния МИР, както и на областния управител, ако те са били предложени за поста от партията.

ОБЛАСТЕН СЪВЕТ

Чл. 50.(1) Областният съвет се състои от всички общински (районни) председатели, представителите по чл. 17, Областното ръководство, избраните кметове, заместник-кметове, общински съветници, областни управители, членуващи в партията. Председателите на областни клубове и народните представители от съответния избирателен район участват в заседанията на Областния съвет с право на глас.

(2) В заседанията на Областния съвет участват и представителите на общински клубове според квота, която се определя от териториалните особености на областта, членската маса и активността на общинските клубове по методика, описана в „Правилник за изчисление на делегатски квоти и принципи за формиране на областните съвети на ПП „Демократи за силна България“.

(3) На заседанията на Областния съвет е препоръчително да присъстват отговорникът за съответния избирателен район по чл. 24, ал. 2 или друг член на Националното ръководство и Главният секретар. Ако не са членове на съответната областна организация, те имат право на съвещателен глас.

(4) Към областните съвети могат да се изграждат граждански съвети, които са областни консултативни органи на партията, формирани на доброволен принцип от експерти, лица от академичните среди, представители на бизнеса, спорта, културата и граждани, нечленуващи в партийна структура.

(5) Представители на Гражданския съвет от областта присъстват на заседанията със съвещателен глас. По покана на областния председател на заседанията могат да присъстват и други лица със съвещателен глас.

(6) Областният съвет заседава най-малко веднъж на два месеца.

(7) В София, освен трите областни съвета по избирателни райони, действа и Градски съвет, който включва и трите областни съвета.

(8) Градският съвет на Софийската организация определя позициите на партията по въпроси от местната политика, засягащи и трите избирателни района на територията на Столична община. Председателят на Софийската организация, в този случай, има правото да определя кои въпроси по настоящата алинея са от компетенциите на Градския съвет.

(9) В Пловдив Градският съвет е със статут на Областен съвет.

(10) Във Варна освен Областен съвет действа и Градски съвет, който се състои от членовете на Областния съвет от районните организации в гр. Варна и определя позициите на партията по въпроси за местната политика, засягащи община Варна.

Чл. 51.Областният съвет:

1. осъществява координация между общинските организации на партията и клубовете на територията на избирателния район;

2. избира председател на областен изборен щаб преди началото на всяка изборна кампания по номинация на областния председател, а в случай на парламентарни избори – по номинация и на водача на листата, когато е номиниран от ДСБ;

3. формира политиката на партията по въпроси от регионално значение съгласно решенията на националните органи на партията;

4. съгласува коалиционната политика на общинските организации съгласно решенията на националните органи на партията;

5. формира коалиционната политика на регионално ниво и избира представители на партията в коалиционни съвети и щабове в областта;

6. взема решение за съвместни действия и проекти с неправителствени организации на регионално ниво;

7. разпределя финансиране за политически дейности на регионално ниво;

8. организира и провежда семинари и обучения на членовете и симпатизантите на партията в избирателния район.

ОБЛАСТНО РЪКОВОДСТВО

Чл. 52.(1) Областното ръководство се състои от председател и двама заместник-председатели от състава на Областния съвет.

(2) При необходимост Областното ръководство избира областен организационен секретар и областен ковчежник по предложение на областния председател.

Чл. 53. Областният председател:

1. свиква и председателства Областното събрание и заседанията на Областния съвет и определя техния дневен ред;

2. провежда политиката и изпълнява решенията на националните органи на партията, координира и информира Областния съвет, членовете и симпатизантите на партията за следваната политика и техните решения;

3. информира Изпълнителния съвет за дейността на Областния съвет и областната организация, както и за дейността на областните клубове, общинските организации и общински клубове и представителства и представя направени от тях предложения за национална политика;

4. отчита се веднъж годишно пред Областното събрание за получените приходи и направените разходи;

5. представлява партията пред областната администрация, регионалната избирателна комисия, общинските избирателни комисии в областта и областните ръководства на коалиционни партии и партньори;

6. подготвя съвместно с председателя на областния изборен щаб кампаниите за парламентарни и президентски избори и избори за Европейски парламент и носи отговорност за тях. Координира дейността на общинските (районните) щабове по време на кампания за местни избори съгласно решенията на Националния изборен щаб и координира обезпечаването на представители в секционните комисии и застъпници;

7. изнася доклади пред Националното съвещание и Областното събрание за организационното състояние и дейността на всички органи и структури в областта, за местната и коалиционната политика по време на местни избори;

8. представлява партията в общините и населените места, в които няма регистрирана структура на партията, и определя представителите по чл. 17.

9. създава условия и подпомага учредяването на нови структури и клубове съвместно с отговорника по чл. 24, ал. 2 и Главния секретар;

10. съдейства за осъществяване на дейността на всички тематични клубове на територията на областта и осъществява контрол на дейността им;

11. съдейства на общинските организации и териториалните клубове и е препоръчително да присъства на събранията им;

12. при отсъствие на областния председател функциите му се изпълняват от посочен от него заместник областен председател със специално делегирани права;

ОБЩИНСКО (РАЙОННО) СЪБРАНИЕ

Чл. 54.(1) Висш орган на общинската (районната) организация е Общинското (районното) събрание. В общинските (районните) събрания участват всички членове и симпатизанти на партията на територията на съответната община (район).

(2) На общински (районни) събрания, на които се номинират кандидати за изборни длъжности, право на глас имат симпатизантите, регистрирани най-рано 4 месеца преди обявяването им.

(3) На отчетно-изборно общинско (районно) събрание присъстват: отговорникът за съответния избирателен район по чл. 24, ал. 2 или друг член на Националното ръководство, както и областният председател или друг член на Областното ръководство и Главният секретар. Ако не членуват в съответната Общинска (районна) организация, те са с право на съвещателен глас.

Чл. 55.Общинското (районното) събрание се свиква от ръководството най-малко веднъж в годината и в срок до два месеца след провеждане на парламентарни или местни избори. То може да бъде свикано и по искане на не по-малко от 1/4 от членовете на общинската (районната) организация, по решение на Националното ръководство, Изпълнителния съвет и областния председател чрез Главния секретар. Събранието се свиква след съгласуване с Главния секретар, като се отправя покана до всички членове и симпатизанти и се обявява на официалната интернет страница на партията – www.dsb.bg, не по-късно от 7 (седем) дни преди провеждането му.

Чл. 56.Общинското (районното) събрание:

1. формира политика и приема програма за дейността на партията в общината (района), съгласно решенията на националните и областни органи, и дава предложения за национална политика;

2. избира председател на Общинското (районното) ръководство и по негово предложение – заместник-председатели и членове на ръководството с мандат от две години;

3. определя кандидати за изборни длъжности в местната власт;

4. приема бюджета на общинската организация по предложение на нейния председател;

5. избира делегати за Националното събрание и Областно делегатско събрание, а събранията на районните организации избират делегати и за Градско делегатско събрание;

6. решава всички неуредени в Устава на партията въпроси за общината (района);

7. определя териториалното разпределение при подготовката на изборни кампании и посочва отговорници по избирателни секции;

8. избира председател на общински (районен) изборен щаб преди кампанията за местни избори по предложение на Председателя съгласно чл. 59. ал. 3;

9. Общинските събрания приемат ежегодните отчети на избраните кметове и общински съветници от общината. Председателите предоставят копия от тези отчети на Областния съвет.

ОБЩИНСКО (РАЙОННО) РЪКОВОДСТВО

Чл. 57.(1) Общинското (районното) ръководство се състои от председател, заместник-председатели и членове – общо от 3 до 7 души.

(2) Общинското (районното) ръководство, освен редовните си заседания, провежда най-малко веднъж в месеца съвместни заседания с общинските съветници, кметовете и заместник кметовете – членове на партията, и определя местната политика на партията.

(3) Общинското ръководство разпределя дейността си по ресори между своите членове.

Чл. 58. Общинското (районното) ръководство:

1. провежда политиката и изпълнява решенията на националните и областните органи и Общинското събрание на територията на общината;

2. координира и информира членовете и симпатизантите за следваната политика и осъществява връзка с Областния съвет, Изпълнителния съвет и Националното ръководство на партията;

3. събира и изразходва членския внос и се отчита веднъж годишно пред Общинското (районното) събрание за получените приходи и направените разходи;

4. подготвя, провежда и носи отговорност за кампаниите за парламентарни и президентски избори, както и за избори за Европейски парламент; отговаря за представянето на общинската организация на всички видове избори;

5. определя отговорници по избирателни секции и населени места, ако не са посочени от Общинското (районното) събрание;

6. определя общински (районен) организационен секретар и касиер в общински организации с повече от сто членове.

Чл. 59.(1) Председателят представлява общинската (районната) организация на партията в общината (района), в т.ч. и пред общинската избирателна комисия, свиква и ръководи Общинското (районното) събрание и заседанията на Ръководството и предлага техния дневен ред.

(2) Председателят представлява общинската (районната) организация на Националното съвещание.

(3) Председателят прави предложение по чл. 56, т. 8 за избор на председател на предизборен щаб: за местни избори – след съгласуване с кандидата за кмет и водача на листата за общински съветници, както и с председателя на градската организация за градовете с районно деление; за всички други избори – след съгласуване с областния председател и председателя на областния предизборен щаб.

(4) Председателят носи отговорност за провеждането на кампаниите за местни избори.

(5) При отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от посочен от него заместник-председател.

(6) При подаване на оставка, напускане или смърт, функциите на председател се поемат от един от заместник-председателите, определен от Общинското (районното) ръководство, което свиква Общинско (районно) събрание в срок до два месеца.

(7) В случаите по предходната алинея, ако Общинското (районно) ръководство не свика събрание, то се свиква от Националното ръководство, Изпълнителния съвет или областния председател чрез Главния секретар.

(8) В случай че председателят трайно не изпълнява функциите си в продължение на 3 месеца, въпросът се отнася до Изпълнителния съвет от отговорника по чл. 24, ал. 2, Главния секретар или областния председател. Изпълнителният съвет прекратява мандата на председателя и ръководството с аргументирано решение, като възлага на Главния секретар да свика отчетно изборно събрание. Решението подлежи на обжалване пред Националния вътрешнопартиен арбитраж.

СЪБРАНИЕ И РЪКОВОДСТВО НА КЛУБ

Чл. 60(1) Всеки клуб на територията на община избира свой представител с мандат от една година на отчетно-изборно събрание с всички свои членове.

(2) Всеки областен клуб избира свой председател с мандат от две години на отчетно-изборно събрание с всички свои членове на територията на областта.

(3) Всеки национален клуб избира свой председател с мандат от две години на национално отчетно-изборно събрание с всички свои членове.

(4) Всички отчетно-изборни събрания се обявяват не по-късно от 7 дни преди провеждането им в националната интернет страница на партията – www.dsb.bg – и се съгласуват с Главния секретар, който уведомява всички членове и симпатизанти, Изпълнителния съвет и председателите на съответната областна и/или общинска организация, областен или национален клуб, имащи отношение към събранието, за неговото провеждане. При наличие на интерес председателите на областни организации, членовете на Националното ръководство, Главният секретар или упълномощени от него служители от организационния отдел на партията могат да участват на събранието със съвещателен глас.

(5) Всеки тематичен клуб извършва своята дейност съгласно правилник, одобрен от Изпълнителния съвет на партията;

(6) За определени национални клубове, утвърдени от Националното ръководство, в които се предвиждат териториални подразделения, действащи при пряка субординация, се прилагат национални правилници, одобрени от Изпълнителния съвет.

Чл. 61.(1) Всеки председател на клуб ръководи дейността му съгласно приетите правилници и докладва периодично за нея пред съответните органи на партията.

(2) Всеки представител и председател на клуб е длъжен да участва в заседанията на общинските и областните органи на партията съгласно този Устав и приетите правилници за дейността на националните клубове.

(3) За всеки председател или представител на клуб, който трайно не изпълнява функциите си в продължение на 3 месеца, се прилага разпоредбата на чл. 59, ал. 6.

ГРАДСКИ СЪБРАНИЯ И ПРЕДСЕДАТЕЛСТВА НА ОБЩИНИТЕ С РАЙОННО ДЕЛЕНИЕ

СОФИЯ

Чл. 62.(1) Градското събрание на Софийската организация се провежда с всички членове и симпатизанти от районните организации на територията на трите многомандатни избирателни района или на делегатски принцип след съгласуване с Националното ръководство на базата на получените по районите гласове на последните парламентарни избори. Квотите и броят на делегатите от районите се определя от Националното ръководство съгласно „Правилник за изчисление на квоти и принципи за формиране на областните съвети на ПП „Демократи за силна България“.

(2) На Градско събрание на Софийската организация, на което се номинират кандидати за парламентарни, местни и избори за Европейски парламент, провеждано с всички членове, могат да гласуват и всички симпатизанти регистрирани най-малко 4 месеца преди неговото обявяване със съответните права по този Устав.

(3) На делегатско събрание делегати по право са: народните представители от трите избирателни района в София, общинските съветници и районните кметове от Столична община, председателят на Софийската организация, ръководствата на областните организации от трите избирателни района в София, председателите на районните организации и представителите по чл. 17 от трите избирателни района в София.

(4) Делегати от районните организации, съгласно квотите по ал. 1, се избират в съответствие с чл. 56, т. 5 измежду редовните членове на районната организация, включително и председателите на районни клубове.

(5) На събранието присъстват Председателят на партията, отговорникът за съответния избирателен район по чл. 24, ал. 2 и Главният секретар. Ако не са членове на Софийската организация, те имат право на съвещателен глас.

(6) Събранието по ал. 1 се свиква най-малко веднъж на две години от председателя на Софийската организация, при необходимост и/или по искане на не по-малко от 1/3 от членовете на районните организации или Националното ръководство чрез Главния секретар. Събранието е редовно, когато е свикано с отправяне на покана до всички членове, симпатизанти или делегати чрез обявяване на интернет страницата на партията – www.dsb.bg, не по-късно от 7 (седем) дни преди провеждането му.

(7) Градското събрание на Софийската организация:

1. избира председател на Софийската организация за срок от две години, който подготвя, свиква и председателства събранието по т. 1 и Градския съвет на Софийската организация;

2. определя кандидати за кметове;

3. утвърждава и подрежда с тайно гласуване, или друг приет от събраното метод, листа с кандидати за общински съветници;

4. одобрява лица за други длъжности в общината;

Чл. 63.(1) Председателството на Софийската организация се състои от избрания председател и ръководствата на организациите от трите многомандатни избирателни района.

(2) Председателите на организациите от трите многомандатни избирателни района са и заместник-председатели на Софийската организация.

(3) Разширеният състав на Председателството на Софийската организация включва председателите на районните организации и представителите по чл. 17 на територията на София.

(4) По преценка на председателя на Софийската организация може да се създават допълнителни съвети към Председателството на Софийската организация, действащи по ресори.

(5) Председателството на Софийската организация заседава най-малко веднъж в месеца и свиква най-малко веднъж на четири месеца заседание на Градския съвет на Софийската организация; определя позициите на партията по отношение на местната политика и дава предложения за национална политика.

Чл. 64.Председателството на Софийската организация:

1. изготвя и предлага на Градския съвет на Софийската организация политическа програма на партията за общината, координира политическата дейност на районните ръководства, осъществява връзка с Националното ръководство и участва в кампаниите за местни избори, президентски избори, и избори за Европейски парламент;

2. се отчита най-малко веднъж на две години пред Градското събрание на Софийската организация.

Чл. 65.(1) Градският съвет на Софийската организация избира председател на градския изборен щаб за местни избори, президентски избори и избори за Европейски парламент по предложение на градския председател;

(2) Градският председател подготвя, провежда и носи отговорност за кампанията за местните избори.

Чл. 66.Градският съвет на Софийската организация приема ежегодните отчети на общинските съветници и кметове, издигнати от партията.

ПЛОВДИВ

Чл. 67(1) Градското събрание на Пловдивската организация е в същия формат като Областно събрание.

(2) На градско събрание присъстват Председателят на партията, отговорникът за съответния избирателен район по чл. 24, ал. 2 и Главният секретар. Ако не са членове на Пловдивската организация, те имат право на съвещателен глас.

(3) Събранието по ал. 1 се свиква най-малко веднъж на две години от председателя на Пловдивската организация, при необходимост и/или по искане на не по-малко от 1/3 от членовете на районните организации или Националното ръководство чрез Главния секретар. Събранието е редовно, когато е свикано с отправяне на покана до всички членове, симпатизанти или делегати чрез обявяване на интернет страницата на партията – www.dsb.bg, не по-късно от 7 (седем) дни преди провеждането му.

(4) Градското събрание на Пловдивската организация избира председател на Пловдивската организация и по негово предложение двама заместник председатели за срок от две години. Председателят подготвя, свиква и председателства събранието.

Чл. 68.(1) Председателят на Пловдивската организация е със статут на Областен председател, който свиква и областните събрания на Пловдивската организация.

(1) Председателството на Пловдивската организация се състои от избраният председател, неговите заместници, председателите на районните организации и представителите по чл. 17.

(2) По преценка на председателя на Пловдивската организация може да се създават допълнителни съвети към Председателството на Пловдивската организация, действащи по ресори.

(3) Председателството на Пловдивската организация заседава най-малко веднъж в месеца и свиква най-малко веднъж на два месеца заседание на Градския съвет на Пловдивската организация и определя позициите на партията по отношение на политиката на територията на града, както и дава предложения за националната политика.

Чл. 69.Председателството на Пловдивската организация:

1. изготвя и предлага на Градския съвет на ДСБ Пловдив политическа програма на партията за града, координира политическата дейност на районните ръководства, осъществява връзка с Националното ръководство.

2. се отчита веднъж на две години пред Градското събрание на Пловдив;

ВАРНА

Чл. 70.(1) Градското събрание на Варненската организация се провежда с всички членове и симпатизанти от районните организации на територията гр. Варна или на делегатски принцип, след съгласуване с Националното ръководство, на базата на получените по районите гласове на последните парламентарни избори. Квотата и броят на делегатите от районите се определя от Националното ръководство съгласно методиката за изчисление на квотите, описана в „Правилник за изчисление на квоти и принципи за формиране на областните съвети на ПП „Демократи за силна България“.

(2) На Градско събрание на Варненската организация, на което се номинират кандидати за парламентарни избори, местни избори и избори за Европейски парламент, провеждано с всички членове, могат да присъстват и всички симпатизанти, регистрирани най-малко 4 месеца преди неговото обявяване със съответните права по този Устав.

(3) На Делегатско събрание делегати по право по ал. 1 са: народните представители от съответния многомандатен избирателен район, общинските съветници и районните кметове от гр. Варна; председателят на Варненската организация, областният председател, председателите на районните организации и представителите по чл. 17 в гр. Варна.

(4) Делегати от районните организации, съгласно квотите по ал. 1, се избират в съответствие с чл. 56, т. 5 измежду редовните членове на районната организация, включително и председателите на районни клубове.

(5) На отчетно-изборно Градско събрание присъстват Председателят на партията, отговорникът за съответния избирателен район по чл. 24, ал. 2 и Главният секретар. Ако не са членове на Варненската организация, те имат право на съвещателен глас.

(6) Събранието по ал. 1 се свиква най-малко веднъж на две години от председателя на Варненската организация, при необходимост и/или по искане на не по-малко от 1/3 от членовете на районните организации или Националното ръководство чрез Главния секретар. Събранието е редовно, когато е свикано с отправяне на покана до всички членове, симпатизанти или делегати чрез обявяване на интернет страницата на партията – www.dsb.bg, не по-късно от 7 (седем) дни преди провеждането му.

(7) Градското събрание на Варненската организация:

1. избира председател на Варненската организация за срок от две години, който подготвя, свиква и председателства събранието и Градския съвет на гр. Варна;

2. номинира кандидатите за кметове, утвърждава кандидатската листа на общинските съветници измежду предложените от районите кандидати и одобрява лица за други изборни длъжности на територията на гр. Варна.

Чл. 71.(1) Председателството на Варненската организация се състои от избрания председател, председателите на районните организации и представителите по чл. 17 от града и областния председател на МИР-Варна.

(2) По преценка на председателя на Варненската организация може да се създават допълнителни съвети към Председателството на Варненската организация, действащи по ресори.

(3) Председателството на Варненската организация заседава най-малко веднъж в месеца и свиква най-малко веднъж на два месеца заседание на Градския съвет на Варненската организация и определя позициите на партията по отношение на политиката на територията на града, както и дава предложения за националната политика.

(4) Председателят на Варненската организация е делегат по право на Областно събрание на Варна.

Чл. 72.Председателството на Варненската организация:

1. изготвя и предлага на Градския съвет на Варненската организация политическа програма на партията за града, координира политическата дейност на районните ръководства, осъществява връзка с Националното ръководство и участва в кампаниите за местни избори;

2. се отчита веднъж на две години пред Градското събрание на Варна;

Чл. 73.(1) Градският съвет на Варненската организация избира председател на градския изборен щаб за местни избори по предложение на градския председател и областния председател;

(2) Градският съвет на ДСБ Варна приема ежегодните отчети на избраните кметове и общински съветници.

НАЦИОНАЛЕН ВЪТРЕШНОПАРТИЕН АРБИТРАЖ

Чл. 74.(1) Националният вътрешнопартиен арбитраж е национален контролен орган и осигурява съответствие между дейността на членовете и ръководните органи на партията и разпоредбите на настоящия Устав и действащото законодателство, като:

1. решава спорове, свързани с нарушаването на този Устав и неспазване на решения на партийни органи или отделен член или симпатизант;

2. утвърждава решения по чл. 36, т. 3 и се произнася по отправените сигнали и жалби във връзка с решения по чл. 36, точки 2, 4, 5 и 6;

3. съдейства за помирение при възникнали конфликти в партията.

(2) Националният вътрешнопартиен арбитраж се произнася по всеки писмен сигнал от член или орган на партията или във връзка с чл. 1, ал. 9 и чл. 7, ал. 8 от всеки кандидат за член или за симпатизант.

Чл. 75.Националният вътрешнопартиен арбитраж изслушва заинтересованите страни и събира доказателства, преди да се произнесе, като е длъжен да реши спора и конфликта в едномесечен срок.

Чл. 76.Националният вътрешнопартиен арбитраж може да предлага помирение на страните. При постигане на помирение, което отговаря на разпоредбите на настоящия Устав и действащото законодателство, производството се прекратява.

Чл. 77.Националният вътрешнопартиен арбитраж може, според своята компетентност, да анулира решение на орган при установено нарушение на Устава и да наложи, при сигнализиране и констатирана вина, някое от предвидените в Устава наказания.

Чл. 78.Националният вътрешнопартиен арбитраж се избира от Националното събрание в състав от 5 до 9 членове, включително председател и заместник-председател, като се предпочитат лица с юридическо образование, за срок от 5 години или до избор на нов състав на Националния вътрешнопартиен арбитраж.

Чл. 79.(1) Споровете за нарушаване на Устава и конфликти на общинско и областно равнище се разглеждат от Националния вътрешнопартиен арбитраж в тричленен състав, определен чрез жребий. Той може да наложи и предвидените в Устава наказания.

(2) Споровете за нарушаване на Устава от членове на Националното ръководство, Главния секретар, член на Изпълнителния съвет, народен представител или министър се разглеждат от Националния вътрешнопартиен арбитраж в пълен състав. Решението в този случай е окончателно.

(3) Решенията на тричленен състав подлежат на обжалване в 14-дневен срок пред пълен състав на Националния вътрешнопартиен арбитраж единствено в случай на нарушение на задълженията по чл. 3 и чл. 9 от Устава или действащото законодателство. Преценката за допустимост на обжалването се прави от председателя на Националния вътрешнопартиен арбитраж. Решението на пълния състав на Националния вътрешнопартиен арбитраж е окончателно.

(4) Заседанията на пълния състав на Националния вътрешнопартиен арбитраж са редовни, ако всеки от членовете му е уведомен по ред, определен в Правилника по ал. 5, и присъстват повече от половината от членовете му. Решения се вземат с мнозинство от повече от половината от членовете по списъчния му състав.

(5) Дейността и процедурите на Националния вътрешнопартиен арбитраж се уреждат от правилник, приет от Националното ръководство, и впоследствие се утвърждават от Националното събрание на първото му свикване.

VIII. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ИЗБОРНИ ДЛЪЖНОСТИ

Чл. 80.(1) Кандидатите за изборни длъжности се определят на базата на личните политически умения и знания и на доверието от страна на партията и симпатизантите.

(2) Бивши сътрудници и служители на Държавна сигурност не могат да се кандидатират за каквито и да било длъжности от името на партията.

(3) Процедурите и правилата за номиниране и утвърждаване на кандидати за изборни длъжности се регламентират в отделни правилници за видовете избори, приети от Националното ръководство и утвърдени от Изпълнителния съвет.

Чл. 81.Всеки член, орган и структура на партията могат да предлагат кандидати за изборни длъжности, като за целта представят в съответното ръководство: писмено заявление от член; предложение или протокол от орган или структура в определения по време на изборната кампания срок.

Чл. 82.Всеки е редовно предложен, когато писмено е заявил желанието си да бъде кандидат за изборна длъжност и попълни личен формуляр, утвърден от Националното ръководство.

Чл. 83.(1) Членовете и симпатизантите на партията предлагат кандидатурите си за изборни длъжности пред Областното събрание, Общинското събрание, или събрание на клуб, който ги номинира.

Чл. 84.За нарушения в процедурата за определяне на кандидатите за изборни длъжности може да се подава жалба пред Националния вътрешнопартиен арбитраж в 7-дневен срок, който е длъжен да се произнесе в 7-дневен срок.

Чл. 85.(1) Националното ръководство определя комисия за подбор на кандидатите, която участва в предлагането на кандидатите за народни представители и за други изборни длъжности.

(2) Комисията осъществява подготовката на всички кандидати за народни представители, както и за други изборни длъжности по предложение на Националното ръководство.

(3) Комисията предлага кандидатите за народни представители на съответните ръководства, които ги представят на съответните събрания в зависимост от избирателната система и избирателния район.

(4) Работата на комисията се урежда с правилник, приет от Националното ръководство, който се утвърждава от Изпълнителния съвет.

Чл. 86.(1) Вътрешни избори за утвърждаване на кандидатите за народни представители се организират по мотивирано предложение на мнозинството от общинските (районните) организации от избирателния район и с решение на Националното ръководство.

(2) Във вътрешните избори участват всички членове и регистрирани симпатизанти на партията.

IX. ИЗБОРНИ ЩАБОВЕ

Чл. 87.Изборните щабове на партията на областно и общинско (районно) ниво са временно действащи.

Чл. 88.Националният изборен щаб се избира от Националното ръководство по реда на чл. 26, т. 16 от Устава и:

1. провежда предизборните кампании за Народно събрание, Европейски парламент и президент на републиката;

2. координира на национално ниво предизборните кампании за общински съветници и кметове;

3. координира на национално ниво отношенията с коалиционни партньори по време на предизборните кампании;

4. отговаря за своевременното информиране на всички областни изборни щабове по засягащите ги въпроси и подпомага дейността им;

5. изисква редовно и анализира постъпващата информация от всички областни изборни щабове.

6. подпомага комисията по чл. 85 при подготовката и обучението на кандидатите за народни представители и представители в Европейския парламент и осигурява обучения и консултации на останалите кандидати за изборни длъжности, съобразени с тяхната компетенция;

Чл. 89.Областният изборен щаб се избира от Областния съвет по реда на чл. 51, т. 2 от Устава и:

1. провежда предизборната кампания на територията на областта;

2. координира предизборните кампании за общински съветници и кметове в областта;

3. подпомага дейността на Националния изборен щаб на областно ниво в отношение на пряка субординация;

4. подпомага дейността на общинските изборни щабове и осъществява връзка между Националния изборен щаб и общинските щабове.

Чл. 90.Общинският (районен) изборен щаб се избира от Общинското (районно) ръководство по реда на чл. 56, т. 8 и:

1. провежда предизборната кампания на територията на общината/района, включително като получава своевременна информация от ОБЛАСТНИЯ изборен щаб;

2. подпомага дейността на Националния и областния изборен щаб на общинско ниво в отношение на пряка субординация.

X. АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПАРТИЯТА

Чл. 91. (1) Администрацията на партията е професионално административно-организационно тяло, съставено от отдели и ресорни длъжности, което подпомага дейността на Националното ръководство, Изпълнителния съвет, областните и общинските (районните) организации, клубовете, градските организации и Националния изборен щаб.

(2) Администрацията се ръководи от Главния секретар, подпомаган от административния директор на партията.

(3) Служителите от администрацията не могат да бъдат кандидати на партията в каквито и да било избори и да заемат изборни партийни длъжности.

(4) Служителите в администрацията се ръководят от „Правилник за дейността на администрацията на партията“.

ХI. ФИНАНСИРАНЕ И ИМУЩЕСТВО

Чл. 92. (1) По предложение на Председателя на партията Националното ръководство назначава финансов директор.

(2) По предложение на областните председатели областните съвети избират областни ковчежници.

(3) Общинските председатели, областните председатели на партията и ковчежниците са единствените лица, които имат право да приемат дарения за финансирането на партията. Те нямат право да приемат анонимни дарения, средства от юридически лица и еднолични търговци, от религиозни институции, чужди правителства или чуждестранни държавни предприятия, от чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел.

Чл. 93.(1) Националното, областните и общинските ръководства и председатели и представители на клубове набират партийни средства от членски внос и други собствени приходи.

(2) Събраните средства се изразходват съгласно годишен бюджет, одобрен от Националното ръководство, при спазване на действащото законодателство.

(3) Събраните средства от местните ръководства се разходват в съответствие с решенията на съответните събрания при спазване на действащото законодателство и утвърдените правила по чл. 93, ал. 5 от Устава.

(4) Националното ръководство изготвя годишен финансов отчет, който се заверява от експерт-счетоводител.

(5) Националното ръководство приема финансови правила за общинските и областните организации.

Чл. 94.Членски внос:

(1) Всеки член плаща индивидуален членски внос.

(2) Всяка организация определя размера на членския внос за своите членове.

(3) Стандартният минимален размер на членския внос е 3 лева на месец.

(4) Стандартният минимален размер на членския внос за членове, които заемат изборни длъжности, е в размер 1/100 от възнаграждението за заеманата длъжност.

(5) Всяка организация може да вземе решение за намален размер на членския внос за определени членове, като студенти и пенсионери, в размер не по-малко от 1 лев на месец.

(6) Всички клубове могат да определят допълнителен членски внос за членство извън определения от общинската организация.

(7) Националното ръководство може да определя по-висок минимален членски внос за членове на партията, заемащи изборни длъжности, както и за членство в определени клубове, и също така да наложи максимален размер на организации при определяне на прекомерно висок членски внос.

(8) Членският внос се плаща и разпределя в организациите съгласно правилник, изготвен от финансовия директор и одобрен от Националното ръководство и Изпълнителния съвет.

ХІI. ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Чл. 95.(1) Събранията и заседанията на структурите и органите на партията са редовни, когато са свикани и обявени съгласно Устава и на тях присъстват повече от половината им членове.

(2) В случай че в уреченото време за започване събранието или заседанието няма необходимия кворум, то се отлага с един час, след което събранието или заседанието започва своята работа на същото място и при същия дневен ред и може да взема решения.

(3) Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите с право на глас, освен ако Уставът не предвижда друго мнозинство за вземане на решение.

(4) Гласуването при вземането на решения е явно, освен ако съответното събрание не вземе решение то да е тайно.

(5) Делегатите от чужбина, гласуващи по електронен път, не се включват при изчисляването на кворума.

(6) Гласовете от чужбина се отчитат в реално време чрез ЕСУК с помощта на служители от администрацията и се удостоверяват от мандатната комисия.

(7) Всяко събрание или заседание се протоколира и архивира в ЕСУК от администрацията.

XIII. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ КОМУНИКАЦИИ

Чл. 96.(1) Партията използва електронна платформа за администрация и управление, наречена Единна система за управление и комуникация (ЕСУК).

(2) Администрацията на партията отговаря за поддръжката и актуализацията на данните в ЕСУК, като изисква актуални справки от съответните органи.

(3) ЕСУК е официалният електронен регистър на членовете, симпатизантите, структурите и органите на партията и на техния статут и е средство за официална комуникация.

(4) Чрез ЕСУК в партията може да се провеждат вътрешнопартийни референдуми, анкети и допитвания по актуални политически теми.

ХІV. ПРЕКРАТЯВАНЕ

Чл. 97.(1) Партията се прекратява с решение на Националното събрание.

(2) Прекратяване на партията с решение на съда се извършва по реда на разпоредбите на Закона за политическите партии.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
КЪМ НАСТОЯЩИЯ УСТАВ

За приемане на Националното събрание на 13.03.2016 г.

§ 1. Националното ръководство свиква Национално събрание за избор на национални партийни органи в срок до 9 месеца от приемането на този Устав.

§ 2. Съставът на Националното ръководство и Националният вътрешнопартиен арбитраж запазват правомощията си до избора на нови такива съгласно § 1.

§ 3. В срок до 9 месеца след провеждане на събранието се провежда пълен цикъл от отчетно-изборни събрания за избор на всички органи на партията съгласно този Устав.

§ 4. До избиране на областни председатели временно изпълняващи длъжността са действащите към 13.03.2016 г. регионални координатори.

§ 5. До избиране на общински (районни) председатели временно изпълняващи длъжността са действащите към 13.03.2016 г. общински председатели.

§ 6. До избиране на председатели на градските организации на София, Пловдив и Варна временно изпълняващи длъжността са действащите към 13.03.2016 г. председатели на председателствата на общините с районно деление.

§ 7. Председателят на организация „Чужбина“ първоначално се избира от Националното ръководство и действа с мандат от две години или до провеждане на отчетно-изборно събрание по решение на Националното ръководство, при наличие на организационни условия за това.

§ 8 . До края на 2016 г. се издават нови карти на всички членове и регистрирани симпатизанти на партията, съгласно данните от ЕСУК, след извършване на цялостна ревизия от администрацията и Националното ръководство на състава на членовете и симпатизантите, на състоянието на организациите, материалната база и финансово-счетоводните документи.

Радан Кънев

Председател на ПП „Демократи за силна България“

ПРАВИЛНИК

за дейността и процедурите на Вътрешнопартийния арбитраж на
ПП „Демократи за силна България

За гласуване на 13.03.2016 г. на Националното събрание

1. Основание

1.1 Настоящият правилник се издава на основание чл. 74. от Устава на ПП „Демократи за силна България“.

2. Структура и основна дейност

2.1. Вътрешнопартийният арбитраж се състои от пет до девет членове, включително председател и заместник-председател, избрани от Националното събрание.

2.2. Председателят отговаря за цялостната дейност на Арбитража и го представлява пред другите органи на партията.

2.3. Вътрешнопартийният арбитраж е независим контролен орган, който действа съгласно разпоредбите на Устава на ПП „Демократи за силна България“. В своята дейност той се основава върху действащите разпоредби и решава казусите по съвест.

2.4. Вътрешнопартийният арбитраж: съдейства за разрешаването на спорове; отменя решения на партийни органи, ако нарушават или противоречат на Устава, или са взети в условия на нарушение на Устава; налага наказания на партийни членове и симпатизанти съгласно Устава.

2.5. Председателят на Вътрешнопартийния арбитраж отговаря за организацията на неговата дейност.

Процедури

3.1. Сезиране на Арбитража

3.1.1. Арбитражът може да бъде сезиран от всеки член на партията;

3.1.2. Арбитражът може да бъде сезиран от всеки кандидат за изборна длъжност, издигнат от партийна структура;

3.1.3. Арбитражът може да бъде сезиран от всеки кандидат за изборна длъжност, издигнат от партийна структура; от лицата, на които е отказано приемане или утвърждаване за член или регистриране за симпатизант;

3.1.4. Арбитражът се сезира автоматично от Главния секретар след решение на Изпълнителния съвет по чл. 36, т. 3 от Устава.

3.1.5. В качеството си на контролен орган Арбитражът има право да се самосезира.

3.2. Становище за допустимост

3.2.1. Арбитражът се произнася в едноседмичен срок по допустимостта на всеки получен сигнал. Страните се уведомяват за становището.

3.2.2. Арбитражът определя като недопустими сигнали, които не са от неговата компетенция, не са свързани с вътрешнопартийни взаимоотношения или които трябва да се отнесат към съдебните органи. По недопустимите сигнали Арбитражът не образува преписка. Сигналът и решението за недопустимост се запазват в архива.

3.2.3. По допустимите сигнали се образува преписка.

3.2.4. По сигнали по реда на чл. 84 от Устава незабавно се образува преписка, без становище за допустимост.

3.3. Разглеждане на допустими сигнали

3.3.1. В образуваната преписка се съхранява сигналът, по който е образувана, становището за допустимост, както и всички документи, писмени доказателства и протоколи от заседанията по нея. Сканирано копие на преписката се съхранява и в електронната система ЕСУК със съответното високо ниво на достъп.

3.3.2. След образуване на арбитражната преписка, председателят на Арбитража организира тегленето на жребий за излъчване на тричленния състав, който ще разглежда конкретния случай. Той определя измежду тези трима души докладчик, който председателства състава.

3.3.3. Преписки по чл. 84 от Устава се разглеждат с предимство.

3.3.4. Когато член на състава е свързан с конкретния спор, той не участва в неговото разглеждане и решаване. Той е длъжен сам да си направи отвод. Искане за отвод може да направи и всяка от страните, по което се произнася тричленният състав.

3.3.5. Когато член на състава отпадне поради отвод или по друга причина не може да участва в разглеждане и решаване на преписката, за попълване на състава се провежда нов избор чрез жребий.

3.3.6. Председателят на състава насрочва заседание по преписката в едномесечен срок от постъпването на сигнала, като уведомява заинтересованите страни и състава.

3.3.7. Ако някоя от заинтересованите страни не може да се яви на заседанието по уважителни причини, то се отлага за друга дата, с ново уведомяване, но не повече от два пъти.

3.3.8. Заседанията на арбитража са закрити.

3.3.8.1. За всяко заседание се води протокол, който се подписва и от докладчика. В него в съкратен вид се отбелязват обстоятелствата по заседанието.

3.3.8.2. Протоколът се води от член на Арбитража или от лице от администрацията, което съзнава поверителността на арбитражното производство и няма право да разгласява или споделя каквато и да било информация, свързана с производството.

3.3.8.3. За всяко заседание членовете на състава и заинтересуваните страни се уведомяват най-малко 7 дни предварително чрез имейл или телефонно обаждане, като уведомените потвърждават присъствието си.

3.3.8.4. Уведомяването за заседания и организирането на процедурата по преписки по чл. 84 от Устава се извършва от председателя или заместник-председателя на Арбитража.

3.3.9. Съставът на Арбитража изслушва страните и разглежда посочените от тях доказателства. Той може да събира доказателства и служебно, както и да задължи страните да представят намиращи се у тях доказателства.

3.3.10. Когато е възможно, Арбитражът съдейства за постигане на помирение между страните. В такъв случай производството се прекратява.

3.3.11. Ако помирение не се постигне, Арбитражът се произнася с решение.

3.4. Решения на Вътрешнопартийния арбитраж:

3.4.1. Когато констатира нарушения на Устава от страна на член на партията, Арбитражът може да наложи някое от предвидените в чл. 4 и чл. 10 от Устава наказания, съответстващо на степента на нарушението.

3.4.2. Арбитражът взема своите решения с обикновено мнозинство.

3.4.3. Решенията на тричленния състав подлежат на обжалване в 14-дневен срок пред пълния състав на Арбитража единствено в случай на нарушение на задълженията по чл. 3 и чл. 9 и във връзка с чл. 36 от Устава или при нарушение на действащото законодателство. Преценката за допустимост на обжалването се прави от председателя на Арбитража.

3.5. Заседания и решения на пълния състав на Вътрешнопартийния Арбитраж

3.5.1. Пълният състав на Арбитража се произнася по случаите по алинеи 2 и 3 на чл. 79 от Устава на ПП ДСБ.

3.5.2. Заседанията на пълния състав на Арбитража са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му и заинтересуваните страни са уведомени по реда на точка 3.3.8.3 от настоящия Правилник.

3.5.3. Заседанията се председателстват от председателя на Арбитража, който определя докладчик по преписката.

3.5.4. Решенията на пълния състав се вземат с мнозинство от повече от половината от списъчния му състав.

3.5.5. Решенията на пълния състав на Арбитража са окончателни и не подлежат на обжалване.

3.5.6. Арбитражът утвърждава или отменя решения по чл. 36., т. 2 и разглежда и решава жалбите срещу решенията на Изпълнителния съвет по чл. 36., точки 3, 4, 5 и 6 от Устава като втора инстанция. Решението му е окончателно и не подлежи на обжалване.

4. Регистър на дейността на Арбитража

4.1. Председателят организира регистрирането на дейността на Арбитража.

4.2. Всички постъпили сигнали, включително и в случай на самосезиране, се регистрират с поредни номера във входящ регистър.

4.3. Сигналите, получили становище за недопустимост, се архивират в отделен регистър, който съдържа сигнала и становището на Арбитража.

4.4. Регистърът на образуваните преписки съдържа всички документи, доказателства, протоколи от заседания и решението по съответната преписка.

4.5. Администрацията на партията подпомага регистрацията на дейността на Арбитража, като въвежда синтезирани данните по недопустимите сигнали и образуваните преписки в ЕСУК. Достъп до тези данни, освен членовете на Арбитража, имат само членовете на Националното ръководство и Главният секретар, който е отговорен за конфиденциалността на информацията.

4.6. Преписки срещу решения на ИС или НР, както и преписки, в които ответници са изброените в чл. 79, ал. 2 лица, се въвеждат в ЕСУК след решаването им от Арбитража.

4.7. Достъп до регистрите се осигурява само по решение на председателя на Арбитража по мотивирано заявление от член или орган на партията.

4.8. Материалите по всеки сигнал или преписка се унищожават 5 години след приключването им или при прекратяване на дейността на партията от тричленна комисия, съставена от членове на Арбитража, по решение на председателя му.

5. Главният секретар се задължава да осигури необходимите условия за нормална дейност на Арбитража.

Радан Кънев

Председател на ПП ДСБ